Черна пот
Той излъчваше успех, беше атлетичен, с бронзов тен. 31-годишният икономист с аристократично потекло кандидатстваше за топпозиции в областта на консултирането на предприятия. Но когато разказваше за проблемите си, започваше да се запъва и отбягваше погледа ми. „Когато спортувам или съм нервен, от порите ми излиза черно мастило“, обясняваше той. Най-неудобно било, когато по време на интервюта за работа започвал да се поти обилно.
Сега му предстоял много важен разговор и се налагало най-после да намери решение на проблема си. Погледът му бързо потърси моя и мисля, че в очите ми той видя реакцията, която често бе наблюдавал при многото си посещения при лекари в изминалите три години: че никой не му вярва.
Действително трябваше да се сдържа, за да не се засмея. По това време бях асистиращ лекар в университетската клиника в Мюнхен. Беше един от онези дни, когато чакалнята е пълна с хора и всичко трябваше да става бързо. Затова превключих на рефлексите си. Престорих се, че проявявам разбиране и се присегнах към кочана с направленията. Случай за психиатрията, смущения при възприемането на собственото тяло или нещо подобно, може би след злоупотреба с кокаин. Каквото и да беше, при мен мъжът не бе на правилния адрес.
„Когато вдигнах поглед, не повярвах на очите си“
„Мога да ви покажа как става“, настоя той тихо. „Да, ако обичате. Сега ще ви обърна внимание“, казах аз, усмихнах се вътрешно и попълних направлението, докато той масажираше с пръсти бузата си. Когато вдигнах поглед, не повярвах на очите си.
По кожата му се бяха образували малки черни точици – изглеждаха така, сякаш ги беше направил с писалката си. Смаян паднах обратно на стола, от който точно се канех да стана. Пулсът ми диво запрепуска, ловният ми инстинкт се беше събудил: уникален случай. „Добре! Не ставайте“, помолих го. „Първоначално ви взех за луд. Нямам представа какво ви е. Но да видим какво може да се открие в медицинските бази данни“.
Обичам да разговарям с пациентите и да им казвам истината право в очите. Сега се чувствахме солидарни в нашата безпомощност по отношение на случая. Но какво всъщност трябваше да търся? Зададох „хидроза“ – всяко нарушение на образуването на пот завършва с тази частица.
Изключително рядко срещан случай: хромхидроза
Резултатът беше: повече от 8000 статии. Продължих да търся, докато стигнах до съобщения за отделни случаи на изключително рядката картина на болестта „хромхидроза“: един лекар от Сан Франциско описваше случай с жена, която страдала от „тъмно оцветена пот“ по лицето. Касае се за проблем с клетъчните отпадни продукти: в клетките се натрупват старчески пигменти, които се отделят с потта. Лекарят помогнал на жената със същия медикамент, с който се инжектират бръчки и който също въздейства на порите на потта: ботокс.
При обедната визитация получих разрешение от моя шеф и се осмелих да предприема терапия. Имаше риск, защото трябваше да поставя инжекциите в област на бузата, която при попълването на бръчки обикновено не се засяга, тъй като е наситена с нерви. Ако ботоксът попадне на грешно място, може да се стигне до временна парализа на лицето.
Терапията подейства
Терапията беше успешна и след десетина дни нямаше и следа от черна пот. Когато пациентът след три месеца дойде за следващата инжекция, той ми разказа, че е получил работата, за която е кандидатствал.
Страшно много се радвах за него. Днес в нашата клиника всеки ден идват по стотина пациенти. Разбира се, че не мога да удовлетворявам така често любопитството си за необичайни случаи, както това беше в университетската клиника. Но едно нещо ми остана от тогава: мога да усещам кога един пациент не се вписва в схемата. Тогава включвам две скорости назад, правя проучване, обаждам се на колеги.
Защото понякога и 20 минути „откопчване“ от рутината могат да сложат край на одисеята на даден пациент – както това стана в този случай.
Понякога се питам защо моят благороден фирмен консултант не е могъл да демонстрира проблема си по-рано на друг лекар. Вероятно колегите са направили още по-бързо и от мен своето основаващо се на предразсъдъци заключение и са го отпращали, без изобщо да му дадат шанс да каже нещо, с някое безобидно мазило да си ходи у дома.
Д-р Роланд Ремлинг, 38-годишен, работи до 2005 г. като дерматолог в университетската клиника в Мюнхен (Германия). Сега ръководи клиника в баварския град Розенхайм.
|
