Дупка в дихателната тръба
На пръв поглед органът изглежда съвсем прост. Представлява около 12-сантиметрова тръба, стабилизирана с пръстеновидни хрущяли. Медицината вече познава изкуствените сърца, коленни стави и дистанционно управляеми протези за ръка. Но протези за дихателната тръба засега няма. Ако в тази тръба се появи дупка, човекът може да умре.
Балджиндер Сингх имаше такава дупка. Той дошъл от Индия в Германия, когато бил 17-годишен. Дълги години миел чинии в ресторанти срещу мизерно заплащане, а по-късно се оженил за местна жена. Тъй като подпомагал и семейството си в Индия, бюджетът му винаги бил оскъден. През декември 2007 година шефът му го уволнил, понеже се усъмнил, че дъщеря му се е влюбила в Сингх.
Чистителят разял хранопровода му
Сингх се прибрал у дома и потърсил нещо, което „хиляда процента“ да го убие, както обяснил по-късно. Погълнал препарат за чистене на фурни. Чистителят разял хранопровода му. Но това не бил най-сериозният проблем – хранопроводът може да се замести с парче от дебелото черво. По-страшното било, че химикалът направил и петсантиметрова дупка в съседната тръба – дихателната.
Когато се запознах със Сингх, той вече беше прекарал четири месеца в интензивното отделение. Крехък човек, с големи черни очи и детско изражение на лицето. Въздух му се подаваше през отвор в гърлото, хранеха го със стомашна сонда.
Не можеше да говори. Но аз можех да тълкувам жестовете му. В детството си общувах с едно глухонямо момиченце и затова имах известен опит. Когато разговарям с пациенти, обичам очите ни да са на едно и също ниво, както и да се шегувам, за да забравим за момент сериозността на положението.
Той искаше операцията
Това беше добър подход и към Сингх. Той премигваше с очи и се усмихваше. Прехвърлиха го към нас, защото тогава, все още като лекар асистент, със съпругата ми „отглеждахме” лабораторно дихателни тръби от клетки от тялото, които след това да се присаждат на хора. Обясних на Сингх, че има риск, ако операцията е неуспешна, изходът да е летален. Но той кимна категорично – желаеше операцията да се направи.
Най-сериозният проблем при трансплантацията на дихателни тръби е кръвоснабдяването. На много други органи човекът има артерия и вена, към които дареният орган може да се съедини. Дихателната тръба обаче се снабдява само чрез микросъдове от съседни органи. Има само един начин: тези капиляри също да се създадат в лабораторията. При опити с животни вече бяхме постигнали успехи.
Година преди това бяхме оперирали първия пациент в света по този метод – един възрастен, тежко болен човек. След няколко седмици трансплантът изгни и скоро след това пациентът почина. Не бях наясно дали причината за смъртта му беше лошото му здравословно състояние или трансплантът. Сингх беше млад и в добра кондиция. Ако имаше подходящ за тази операция човек, то това беше той!
Да надхитриш имунната система
Трябваше ни само голямо колкото напръстник парче мускулна тъкан и малко кожа от бедрото му, от които да вземем клетки от съединителна тъкан, от мускули и от кръвоносни съдове. Другите добавки за новата дихателна тръба на Сингх бяха парче от черво на свиня, от което предварително бяхме отстранили с химикали всички специфични за прасето клетки, с изключение на фазерна тъкан, която при прасетата е идентична с тази на човека. По този начин щяхме да надхитрим имунната система на Сингх.
Сега той трябваше да издържи само още няколко седмици, докато заместителят на органа се развие. Това беше надбягване с времето. Най-напред клетки на индиеца трябваше да се размножат извън тялото. Първият опит не успя. След три седмици размножаването на клетките беше успешно, но Сингх имаше температура. Бронхопневмония. Трябваше да издържи нови две седмици.
В една стъкленица плакнехме свинското черво с изкуствен коктейл с кръв, в който бяха и клетките на Сингх. В червото имаше места, към които можеха да се присъединят и трите вида от неговите клетки. Те сами намираха местата си, така че да може да се образува нова тъкан. Ние им давахме само „стартов импулс“.
Ще издържи ли трансплантът?
Накрая дихателната тръба беше готова и Сингх беше в стабилно състояние. Операцията премина добре. Но щеше ли трансплантът ни да издържи? Анестезиолозите изпробваха белия дроб с повишено налягане. Всичко можеше да се провали. По челото ми се стичаше пот. Но тестът се оказа успешен. Още в операционната зала Сингх пое първата самостоятелна глътка въздух след шест месеца изкуствено дишане.
Трансплантът издържа вече две години и половина. Преди няколко месеца срещнах Сингх при един контролен преглед. Беше с брада – за малко да не го позная.
Дълбоко развълнуван, чух за първи път гласа му: висок, мелодичен, той говори почти перфектен немски. През повечето време се чувствал добре. Дори играел отново футбол. Само с парите имал грижи, защото скоро предстояла сватбата на сестра му в Индия.
Д-р Торстен Валес е пионер в областта на отглеждането на тъкани. Работи като главен лекар за хирургия на торакса в специализираната белодробна клиника „Шилерхьое” до Щутгарт (Германия). От януари ще бъде професор в университета на Вюрцбург.
|
