Фермерство на етажи
Високотехнологичен селскостопански двор като туристическа забележителност – в Корея това е съвсем нормално. „Веднъж седмично допускаме туристи“, обяснява Чои Кю-хон. Специалистът по аграрни науки е ръководител на експерименталното „вертикално фермерство“ в южнокорейския град Сувон, намиращ се на около 25 километра южно от столицата Сеул.
В триетажна сграда на територията на Rural Development Administration – службата за селскостопанско развитие – насред близо двумилионния град се отглеждат зеленчуци. Без пестициди и напълно автоматично.
Реколта може да се добива целогодишно – без значение дали времето е благоприятно или се случват природни катастрофи. При това тя е многократно по-богата, отколкото в оранжерия със сходен размер.
Интересът към проекта е огромен. Туристите се тълпят пред витрината на първата създадена с научна цел „вертикална ферма“ в Корея. Отвътре тя донякъде прилича на склад. Но вместо щайги и кашони по рафтовете има салати. Подредените в няколко разположени един над друг реда растения се облъчват с бяла, синя и виолетова светлина от светлодиоди. При пълно натоварване на общо 446 квадратни метра на ден се произвеждат 125 глави салата.
Специалистът Чои непрекъснато контролира влажността на въздуха и температурата. Дължината на светлинните вълни на високоефективните светлинни диоди също трябва да е много точна. Тя трябва да е различна за различните видове растения. Ако не е правилната, салатата расте много бавно. При вертикалното фермерство нищо не бива да бъде оставено на случайността. Корейците имат намерение в скоро време да внедрят проекта в търговията с хранителни стоки и затова е необходимо експерименталната фаза да премине успешно. Целта е доматите, ягодите и картофите от многоетажния блок да се предлагат в супермаркетите.
В случая службата за аграрно развитие е решила да изпробва проект за вертикално фермерство, създаден от Диксън Деспомие. Професорът по здрава околна среда към Колумбийския университет в град Ню Йорк го е разработил в този вид през 1999 г. Първите публикации за вертикално отглеждане на растения обаче са се появили още в 1915 г.
Предвид главоломно увеличаващото се население на света осигуряването на храни се превръща в сериозен проблем. По предвиждания на ООН през 2050 г. населението на планетата ще наброява 9 милиарда души. В същото време земеделските площи са ограничени, като много от тях са изтощени от непрекъснатото използване през последните 60 години. Големият брой празни небостъргачи в Манхатън подтикнали професор Деспомие и студентите му към идеята за вертикално стопанство: „Ние знаем как се засаждат и напояват растения на закрито пространство – защо просто не го направим?“, казва с усмивка Деспомие днес – 12 години и много проекти след първоначалната идея. Намерението му е ни повече, ни по-малко от революция в селското стопанство. Дори в страни, в които селското стопанство почти или изобщо не е възможно, тази концепция можело да осигури достатъчно храни.
Но концепцията има и своите критици, които смятат „vertical farming“ за утопична игра. Като основен проблем те посочват енергийния глад на вертикалните стопанства. Слънчевата светлина трябва изцяло да се замени със светлинни диоди. Но електричеството за тях не бива да идва от атомни централи. Деспомие си представя, че то ще идва изцяло от възобновяеми енергии. Ученият в областта на аграрните науки Стан Кокс от „Kansas Land Institute” е анализирал доколко визията на Деспомие е приложима в действителността. Резултатът не е особено вдъхновяващ: ако годишната зърнена реколта на САЩ трябва да се добива само чрез вертикално фермерство и възобновяеми енергии, секторът на възобновяемите енергии трябва да се увеличи 400 пъти.
В Сувон смятат в скоро време да преодолеят този проблем. Чои е убеден, че екипът му е на правилен път: „Ние използваме топлоцентрала за климатизирането на вертикалната ферма. Светлината осигуряваме със соларни клетки. Въпреки това 50 процента от общото потребление на енергия все още се подава допълнително.“
Какво е общото потребление на енергия във вертикалната ферма в Сувон ще стане ясно в края на годината. Засега изследванията продължават.
„След пет години фермата ни ще бъде готова за свободния пазар“, смята Ли Хьо-джин, колега на Чои. За Южна Корея успехът на проекта е много важен. Страната на реката Хан днес внася основната част от хранителните стоки. А по данни на ООН цените им са достигнали най-високото в историята равнище. Според изследване на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) от 2005 г., сред страните от ОИСР Южна Корея заема петото място отзад напред, що се отнася до сигурността на снабдяването с храни.
|
