Голямото прозяване
Оливие Валюзински, лекар от Бру, Франция, организира през юни 2010 г. първата международна конференция за заразителното прозяване.
GEO: Д-р Валюзински, скучна ли беше за науката до сега темата за прозяването?
Оливие Валюзински: Най-малкото е учудващо, че това толкова важно физиологично поведение не е събудило повече любопитство у изследователите. По отношение на историята на еволюцията прозяването е много древно поведение. Почти всички гръбначни животни се прозяват. Допускам, че прозявката допринася за усещането за собственото ни тяло. А това е важна предпоставка за развитието на съзнанието!
Значи не се прозяваме само защото ни е необходим кислород?
Или сън? Не, съвсем не. Наистина ние се прозяваме най-често когато не сме в много будно състояние – но също така е вярно, че след ставане се прозяваме толкова често, колкото и преди лягане.
А защо прозявката е заразителна?
Мъжките при маймуните се прозяват преди и след секс – явно в опит да покажат превъзходството си. Този вид прозявка се управлява от тестостерона. При кастрирани животни, в чийто организъм този хормон вече не се произвежда, „коиталната прозявка“ напълно изчезва. При хората понякога се наблюдава подобен феномен – само че при жените. Холандският психолог Волтер Сеунтйенс казва, че свързаното с прозявката протягане при жените може да е израз на любов.
|
