Когато водата се разбеснее
Засега учените не успяват да открият надеждни признаци на предстоящо земетресение. И непосредствено преди настъпването на това природно явление няма никакви сигнали за него, дори когато вследствие на трусовете се образуват дълги с километри разломи, огромни скални плочи се отместват с цели метри настрана, повдигат се нагоре или потъват.
Подводните трусове, които предизвикаха катастрофалните цунами в Япония през март 2011 г. и в Индонезия през декември 2004 г., са резултат от непрекъснато освобождаване на топлинна енергия дълбоко в недрата на планетата.
Тя се отвежда чрез разтопените скални маси, които се надигат в мощни потоци в продължение на милиони години и раздвижват привидно неразбиваемата земна кора.
Топлината се генерира отчасти в твърдото метално ядро, отчасти в мощната скалиста мантия, която го обгръща. От разтопеното външно ядро непрекъснато се отлагат метални частици по твърдото вътрешно ядро, като при прехода от течно към твърдо състояние се отделя топлина. В скалистата мантия радиоактивният разпад на определени изотопи на елементи като уран, торий и калий загрява още повече материала.
В зоната, намираща се на дълбочина между 70 и 200 километра под земната повърхност, надигащата се нагоре скална маса е по-мека, отколкото тази отдолу. При издигането нагоре налягането все повече намалява. Поради това някои минерали се разтопяват и се превръщат в магма. Част от нея изригва на повърхността във вид на лава от кратерите на земни вулкани и на подводни хребети. Останалата скална маса бавно се плъзга странично и повлича и намиращите се над нея горна мантия и земната кора, чието общо наименование е „литосфера“(от гръцки λίθος — камък и σφαίρα — сфера). Така покачващата се от недрата топлина раздвижва литосферните плочи, от които се състои земната кора.
Тези плочи са в постоянно движение, като векторът на движението им е ориентиран в различни посоки. Скоростта на преместването им е няколко сантиметра годишно. В подводните планински масиви – средноокеанските хребети – те растат, когато големи маси магма се изкачват нагоре и се наслагват върху раздалечаващите се странични скални плочи.
Земетресения има, когато тектоничните плочи се сблъскат
Това, което се натрупва от едната страна на плочата, от другата трябва отново да изчезне. Това става в зони на колизия, където се сблъскват и се нагъват плочи с дебела континентална кора. Значително по-често обаче трусове се случват в субдукционните зони, където по-тънките, но по-тежки тектонски плочи се подплъзват под по-леките.
Земетресенията обикновено стават по границите на плочите – там, където плочите се раздалечават, но особено там, където се сблъскват, подплъзват се една под друга или пък когато две плочи се движат в срещуположна посока и граничните им ръбове се плъзнат един спрямо друг. Ако плочи с различни вектори на движение влязат в колизия една с друга, се поражда напрежение, докато скалите се разрушат и блоковете рязко се освободят.
|
