Кратка история на защитата срещу слънце
Много неща от историята на слънцезащитните средства тънат, така да се каже, в мъгла. Ясно е само, че през по-голямата част от тяхната многохилядна история те са били нещо, което е използвал само елитът: фараони, императори, царе, висши сановници на католическата църква обичали да крачат под сянката на разтворени над главите им слънчобрани. Те държали да запазят бледия цвят на кожата си и да не допуснат слънчевия загар, характерен за селяните.
По-разпространена сред народа била защитата срещу слънчевите лъчи само в Древния Рим, където в много от театрите имало платнища, които да пазят сянка на зрителите. За опъването на сенника – така нареченият „Velarium“ – върху Колизеума се събирали стотици моряци.
Откритието на плажа
Масовият интерес към слънцезащитните средства е сравнително ново явление – той се появява, когато през ХІХ век гражданите откриват плажа като място за почивка.
Германският придворен плетач на кошници Вилхелм Бертелман конструирал през 1882 г. за болна от ревматизъм дама първия плажен плетен стол с покрив (известен в Германия като Strandkorb). За първи път такова съоръжение се появило на плажа във Варнемюнде на Балтийско море.
С нарастващата популярност на морските почивки се появява и желанието за здравословен тен.
Опасните странични ефекти на слънчевите бани вдъхновили по едно и също време мнозина химици да работят за създаването на слънцезащитен крем. Йожен Шюлер, основателят на козметичния концерн „Л’Ореал”, изгорял така силно по време на плаване с ветроходна лодка край брега на Бретан, че възложил на химиците в своето предприятие да разработят слънцезащитния препарат „Ambre Solaire".
Слънцезащитен фактор от Австрия
В Австрия студентът по химия Франц Грайтнер, който изпитал болезнените последици от един преход в планината Пиз Буин, създал „Piz Buin Gletschercreme“. През 1962 г. той подобрил продукта си с метод, който блокира ултравиолетовите лъчи. От този момент нататък за всеки препарат се указва и неговият слънцезащитен фактор.
|
