Терапия:
Лечение със зелен чай?
Той бил загубил енергията си за живот. „Седях тук и просто очаквах смъртта”, казва Вернер Хунщайн. Посочва своя въртящ се стол, стил „Баухаус”, завърта го към прозореца, сяда на него, както тогава. Заглежда се навън, към пищната паркова зеленина. „Долината на река Некар. Хайделберг. Днес отново се наслаждавам на тази гледка.” Той се усмихва. После внезапно заплаква.
„Извинявайте”, казва той тихо. „Когато човек види смъртта в очите, изведнъж разбира, че животът има край. А след това се чувства като новороден. Всичко е безкрайно красиво.”
Пролетта на 2001 г. Вернер Хунщайн, лекар хематолог и до своето пенсиониране директор на Университетската медицинска поликлиника в Хайделберг, за първи път в живота си се почувствал много отпаднал. „Прекрасно”, помислил си 72-годишният тогава специалист по болестите на кръвта. „Сега най-сетне самият аз съм пациент и не трябва да се грижа за нищо.”
Точно това, казва днес, била голямата му грешка. Започва истинска одисея. Домашната му лекарка го праща на кардиолог. Той на свой ред го насочва към друг специалист по болестите на сърцето. След това идва ред на специалист по болести на бъбреците. В продължение на три години се редуват лекарска грешка след лекарска грешка.
Декември 2004 г. Здравословното състояние на Хунщайн е лошо. Отоци, удебелен език, слабо сърце. А все още не е поставена точна диагноза.
„Като пациент просто бях изключил мисълта си”, казва Хунщайн. Едва в последния момент той става активен. Заминава за Дюселдорф при професор Райнер Хаас, някогашен негов ученик. Сега всичко се случва много бързо. Гастроскопия, колоноскопия, изследване за полипи. И най-после болестта на Хунщайн е диагностицирана: хронична амилоидоза.
Органите на Хунщайн заплашват с отказ да функционират
Това подобно на левкемията заболяване се среща много рядко. За разлика от здравият организъм, определени плазмени клетки в кръвта вече не произвеждат антитела, които да алармират имунната защита. При амилоидозата някои кръвни клетки се израждат и могат да произвеждат само части от антитела („патологично протеиново напластяване”), които отделят в кръвта. Там те образуват бучки от неразтворими белтъчни фибри, така наречените амилоидни фибрили, и се отлагат в органите. Те от своя страна се удебеляват и вече не могат да функционират нормално. Последствията са опасни за живота.
При Хунщайн са засегнати най-вече сърцето, бъбреците и езикът. Той все по-трудно говори. Не му достига въздух. Когато веднъж кани бивши колеги на вечеря, успява едва след много почивки да ги придружи от градинската порта до вратата на къщата си. По-късно те му признават какво са си прошепнали тогава: „Старецът няма да я кара дълго.”
След диагнозата Хунщайн започва да се бори за живота си, търси информация в цял сят, за да намери най-добрия метод за лечение.
До обрат се стига, след като по телефона му се обажда бивш негов ученик
Април 2005 г. Хунщайн се подлага на химиотерапия. Междукамерната преграда на сърцето му в никакъв случай не бива да стане по-дебела, отколкото е към този момент: 16,5 милиметра.
Измерват я всеки месец: 16,5 мм. 16,5 мм. 16,5 мм. Лекарите ликуват: тяхната химиотерапия действа! Но за Хунщайн тази терапия е като „пътуване в ада”. Издържа 16 месеца. Загубва вкус. Винаги е уморен. Не може да спи. Изпада в депресия. „Изплаках си очите”, казва той.
Септември 2006 г. Прекъсване в терапията – най-после. Хунщайн е жив – благодарение на химиотерапията. Но се чувства „като развалина”. Въпреки това току-що се е записал за следващия етап на химиотерапията, когато рано сутринта звънва телефонът. Антонио Пецуто, някогашен негов студент, а сега хематолог в болница „Шаритè” в Берлин, разказва на Хунщайн за доклад, който е чул предишната вечер. Молекулярният биолог Ерих Ванкер от центъра „Макс Делбрюк” в Берлин разказвал за въздействието на полифенола Epigallocatechingallat (EGCG) – вещество, което се съдържа в зеления чай – върху амилоидни образувания. Всъщност в доклада ставало дума за лечение на болести като алцхаймер, които също са следствие от отлагането на белтъци.
Екипът на Ванкер бил доказал с опити в епруветка, че EGCG спира патологично протеиново напластяване. Според Ванкер веществото се свързвало с белтъците малко след тяхното създаване и предотвратявало образуването на бучки.
Пецуто бил много заинтригуван от този факт. И затова препоръчва на бившия си шеф по телефона: „Хунщайн, пийте зелен чай!”. Старият професор пък се запитва: „Защо това, което се е случило в епруветката, да не може да се случи и в моя организъм?” И се отказва от химиотерапията.
Вернер Хунщайн, който определя самия себе си като „заклет привърженик на академичната медицина”, започва да пие зелен чай. Два литра, разпределени през целия ден – на литър около 10 грама чаени листа, което отговаря на 600 до 800 милиграма EGCG. Само след три седмици вече се чувства по-добре. На зеления чай ли се дължи това? Или на преустановяването на химиотерапията? Хунщайн все още е скептичен. Докато в края на м. септември 2006 г. идват резултатите от изследванията: дебелината на междукамерната стена вече е едва 15 милиметра.
Хунщайн е изумен. Месец след месец дебелината на стената продължава да намалява. Накрая става 12 милиметра – дебелина, която е нормална за възрастта на Хунщайн. Сърцето му отново бие мощно, езикът му вече не е удебелен.
Зелен чай? Привържениците на школската медицина остават скептични
Пролетта на 2007 г. Старият професор отново кани свои бивши колеги на вечеря. Разказва им за своята чаена терапия. „Виждате, че съм в отлична форма”, казва той. „Трябва да го публикувате!”. Но те почти не го слушат. „Зелен чай! Но моля ви!”
Хунщайн се чувства засрамен. И отново става активен. Изпраща доклад за експеримента, който е направил със самия себе си, на „Blood” – реномирано списание за хематология, въпреки че се опасява, че може да го вземат за „откачен езотерик”. Броени дни по-късно пристига отговорът: „Congratulations!” (Поздравления!) Хунщайн ликува. Оттогава получава безчетни телефонни обаждания. Пациенти с удебелена медиална стена му разказват за осезаемото си подобрение, откакто пият зелен чай.
Най-сетне и академичната медицина проявява сериозен интерес. Хайделбергската университетска клиника започва изследване с 25 пациенти, страдащи от транстиретинова амилоидоза – едно сродно заболяване. Дали веществата, които са помогнали на Хунщайн, ще подействат и на участниците в изследването? Ще спрат ли отлаганията на белтък или може би дори ще ги разтворят?
В берлинската „Шаритè също се провежда клинично изследване за действието на EGCG при пациенти, страдащи от множествена склероза. Резултатите на молекулярния биолог Ерих Ванкер междувременно са публикувани в „Nature” – едно от най-значимите в световен мащаб списания за естествени науки.
Вернер Хунщайн вече е на 80 години и се чувства толкова жизнен, колкото отдавна не е бил. „Опитът, който направих сам със себе си, сега се поставя на научна основа. Процесът напредва бързо”, казва той с удовлетворение. „Зеленият чай ще бъде истински хит”.
|
