Ловецът на кости
Нашите древни предци не са ни оставили кой знае какво в наследство. За тяхната история научаваме само от вкаменени кости, които учените често се надяват да намерят и търсят в източноафриканската държава Малави. Сред тях е и Фридеман Шренк, един от най-известните палеонтолози в Европа.
Жарко слънце и нито едно дърво, което да дари сянка – това е един от онези дни, които човек може да понесе само „по африкански” – което значи: да приеме нещата такива, каквито са, и да опита да направи възможно най-доброто при дадените обстоятелства.
Фридеман Шренк, родом от Франкфурт на Майн (Германия), усвоил тази философия още при първите си пътувания до Африка като съвсем млад изследовател. Така че и днес той насърчава сътрудниците си да продължат да копаят в песъчливата почва и да я претърсват за фосилни останки от създания, живели в отдавна отминали епохи. В източноафриканската страна Малави изгледите да се натъкнат на интересна находка са много добри.
Навремето в Германия Шренк се запознал с научните статии и докладите на други изследователи, анализирал сателитни снимки и оградил и маркирал с удивителен знак района край северозападната част на езерото Малави. Именно там той и екипът му провеждат разкопки през м. август 1985 г. Приведени ниско към земята, сътрудниците му оглеждат с търсещ поглед изпръхналата почва.
„Това място е раят”
Внезапно един от тях спира, вдига от земята нещо остро и започва невярващо да го върти в пръстите си: това е зъб на праисторически павиан – истинска сензация!
Фридеман Шренк е съвсем сигурен: там, където има вкаменелости от маймуни, вкаменелостите от древни хора не може да са далеч. Затова от този момент нататък отново и отново пътува до „Малема”, както самият той е нарекъл мястото на находката.
– За мен като човек и като изследовател на прачовека това място е същински рай – казва Шренк.
Защото африканският континент почти не се е изменил от милиони години насам. Докато в Европа ледникови периоди са спирали развитието на животните и растенията, климатът в Африка се е променял в съвсем малък диапазон. Вероятно затова в рехавите гори на континента са могли да се развият онези маймуноподобни същества, от които накрая е произлязъл и човекът.
Изследователи са намирали фосили от праисторически хора в Южна Африка. Останки от кости са били намирани и пò на север, в Танзания и Кения. Между тези две местонаходища обаче се простираше бяло петно – Малави.
Учените предполагат, че прачовеци най-малкото би трябвало да са минавали оттук. Фридеман Шренк иска да докаже именно това със своята работа в Малема. И, разбира се, мечтае да намери фосил от прачовек.
Мечтата за фосил от прачовек
– Всеки мой колега мечтае за това – усмихва се днес 53-годишният мъж. Но такива находки са толкова редки, колкото и печалба от тотото. За да може един череп или една челюст да оцелее в продължение на стотици хиляди, понякога и милиони години, трябва да се съчетаят няколко случайности.
Първото съществено нещо е дивите животни изобщо да оставят някакви останки: кости, които впоследствие – и това е второто необходимо условие – да попаднат във фина тиня така, че да нямат досег с въздуха и с течение на времето да се „вкаменят”. А третото условие е учените да успеят да открият тези останки от кости в земята. Това е повече от изнурително начинание и в никакъв случай не е подходящо за хора, които обичат да си поспиват дълго.
|
