Многообразието е здравословно
На 21 август 1962 г. Артър Баркли от щата Вашингтон в САЩ взема парче кора от тихоокеански тис (Taxus brevifolia). Баркли е ботаник и работи за Националния институт за ракови заболявания. Малко преди това неговият научен институт е започнал мащабна програма за изследване на въздействието на активни съставки на различни растения върху туморни образования.
Извлекът от тисовата кора се оказва ефикасен. Учените изолират от него активната съставка паклитаксел, която междувременно се прилага в терапията на рак на гърдата, на белите дробове и на яйчниците.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) около 80 процента от населението на планетата се доверяват на лекарства на животинска и растителна основа. Само в традиционната китайска медицина се използват над 1700 вида. Но и всяко четвърто съвременно лекарство, отново по данни на СЗО, се извлича от растение, гъба, бактерия или животно. Най-известен е примерът с аспирина. В името му е залегнала активната съставка ацетизалова киселина. Подобни вещества първоначално са били извличани от кората на върбови видове.
Естествени антибиотици
Действието на много от тези естествени вещества има конкретна причина: борбата за оцеляване на видовете. Бактериите например осигуряват съществуването си, като убиват конкурентни видове бактерии. Затова от тях може да се създават антибиотици. Много растения и животни, като например морските краставици, коралите и медузите изграждат естествени антибиотици, за да държат под контрол населяващата ги микробна флора.
Междувременно учените проучват здравословното въздействие не само на отделни видове, а на биологичното многообразие. Изследват например микробното биоразнообразие на човешкия организъм. Защото броят на населяващите ни бактерии надвишава с 50 до 100 пъти броя на клетките в организма. Тази богата микрофлора била един „забравен орган”, чиято функция зависи от неговото разнообразие, смята медикът Филип Розенщил, ръководител на изследователската група „Морска медицина” към университета в Кил (Германия).
Черната морска мида се нуждае от битка
При изследвания на черната морска мида (Mytilus edulis) е установено, че тези организми се нуждаят от постоянно съприкосновение с най-различни бактерии, за да може имунната им система успешно да се бори с възпаления. „Ако мидите растат в стерилна среда, без контакт с бактерии, те изпитват трудност да регулират възпалявания”, казва Розенщил.
„Многообразието е естествен защитен принцип”, казва медикът. Колкото по-богата на видове е една екосистема, толкова по-устойчива е тя спрямо смущения отвън. Ако такава система се наруши, подобно на оловно войниче след известно време тя отново намира своето стабилно положение. Този ефект на възстановяване не се случва при някои възпалителни заболявания на човека; този недостатък също би могъл да се обясни с липса на микробно разнообразие, смята Розенщил, който се занимава по-специално с болестта на Крон, засягаща дебелото черво.
За човека това означава: прекалената хигиена унищожава многообразието от видове по тялото. А „еднообразието” ни разболява.
|
