Биоритъмът:
Неумолимият часовник
Превръщаме нощта в ден, работим от зори до мрак, не си позволяваме почивка. Невъзможно е обаче да пренебрегнем “биоритъма” за по-продължително време и да победим в битката срещу съня. Последствията за организма са катастрофални.
В машинния такт на един високотехнологичен свят човекът се е превърнал в рисков фактор номер 1. Производствените предприятия и електроцентралите работят в непрекъснат режим; влакове, камиони, кораби и самолети доставят ден и нощ стоки и хора "just in time" по целия свят. Човешкият организъм не е пригоден да издържа на това темпо. Затова просто си взима почивка и се отдава на сън.
Нашето нон-стоп-общество се движи по курс, който би могъл да доведе до сблъсък с “вътрешния ни часовник”. При всички живи същества, дори при едноклетъчните организми, всяка функция на тялото – работоспособност, настроение, умора – има върхове и спадове. При човека те се повтарят в 24-часов ритъм, както и в ритъма на месеците и годините. “Целият живот се движи в цикъл от спокойствие и активност”, смята хронобиологът Скот Кембъл (Scott Campbell) от университета “Корнел” в щата Ню Йорк, САЩ.
Време на големи прозевки
Подобно на часовник, и ние, хората, имаме “стрелки”, които в определени периоди застават на позиция будност и работоспособност, а в други – на пасивност и непреодолима умора.
Хронобиолозите – учени, които изследват жизнения ритъм – предупреждават: колкото повече пренебрегваме вътрешния си часовник, толкова по-често ще боледуваме и ще се стига до социални конфликти, толкова по-голям ще бъде рискът от катастрофи.
Повечето големи технически злополуки от последните години се дължат на грешки на преуморен персонал, смята ученият от Регенсбург Юрген Цуллей (Jürgen Zulley), който изследва съня. “Подценяваме колко много се покачва рискът от злополука вследствие на преумора”.
Цуллей е изследвал причините за катастрофи по магистралите в Бавария и стига до тревожен извод: при две трети от катастрофите причината е преумората.
Най-опасно е шофирането рано сутрин и към два часа следобед. Тогава стават шест пъти повече катастрофи, отколкото в останалите часове на денонощието. Защото по това време необходимостта от покой на тялото ни надвива.
Човекът живее в константен ритъм
Изследователите съвсем отскоро се занимават с вътрешния часовник на човека. Още в 1729 г. френският астроном Жан Жак д’Орту де Меран (Jean Jacques d'Ortous de Mairan) забелязал, че мимозата разтваря и затваря листата си независимо от слънчевата светлина. Но едва през 60-те години на XX век, когато учени от тогавашния Институт по психология на поведението “Макс Планк” в баварския град Андекс изолират доброволци за няколко седмици в “бункер”, става ясно, че и човекът живее в един постоянен ритъм. Този ритъм се нарича циркаден. Периодът му е равен на приблизително едно денонощие. Той диктува поведението на човека и тогава, когато няма никакви външни фактори, които да указват времето. И без да знаят колко е часът, участниците в изследването ставали от сън, хранели се и си лягали. Единствената разлика била, че пропускали обедната дрямка.
16 часа непрекъснат сън
Преди всичко учените се изненадали от факта, че участниците в изследването оставали все по-дълго будни и все по-късно гасели светлината – периодът сън-бодърстване продължавал средно 25 часа. Юрген Цуллей и Мартин Мур-Ид (Martin Moore-Ede), хронобиолог от Харвардския университет в Бостън (САЩ) си спомнят: “При някои участници денонощието се удължи до 50 часа, като фазата на съня продължаваше 16 часа – вече си мислехме, че са изпаднали в кома. В края на експеримента бяха изгубили цели седмици.”
Едва когато учените разрешили на участниците в изследването не само “нощния сън”, но и междинни дремки, 24-часовият ритъм се възстановил. Той е разделен на два 12-часови периода, като във всеки от тях има по една “фаза на покой”, през която организмът властно изисква сън: тези фази са през нощта и в ранния следобед. “Дрямката”, казва Юрген Цуллей “очевидно е част от нашето биологично устройство”.
|
