Сатурн:
Нови открития за Планетата с пръстените
На разстояние около 1,4 милиарда километра в орбита около Слънцето обикаля втората по големина планета: тя е заобиколена от широка 400 000 километра система от пръстени, съставени предимно от лед. За един от 47-те й спътника се предполага, че там има потенциал да се зароди живот. Двойка междупланетни сонди осигуриха удивителни нови данни.
Леден студ от минус 180 градуса по Целзий и бледа светлина, която е равна на една хилядна от дневната светлина на Земята. Територии с разливи и разклонени речни корита, издълбани най-вероятно от потоците на течни съединения на въглеводороди като метан и може би етан, пропан и ацетилен. В атмосферата се носи миризма, която напомня на тази около петролните рафинерии на Земята. По-чужда и чудновата околна среда едва ли можем да си представим.
За първи път космическа сонда каца на спътник на Сатурн
Единствената луна в Слънчевата система, притежаваща плътна атмосфера, е Титан – най-големият спътник на планетата Сатурн.
На 14 януари 2005 г. космическата сонда „Хюйгенс” е спусната с парашут през газовата обвивка на спътника и каца на неговата повърхност. За първи път човечеството успява да „прилуни” изследователски модул върху небесно тяло, намиращо се отвъд Марс.
Директният контакт с Титан е кулминационният засега момент на една проучвателна мисия, започнала на 15 октомври 1997 г. от космодрума „Кейп Канаверал” (Cape Canaveral); тогава е изстрелян космическият кораб „Касини”, носещ на борда си сондата „Хюйгенс” – той ще трябва да пропътува 3,5 милиарда километра през Космоса.
Мисията „Касини-Хюйгенс” е наречена на двама изследователи на Сатурн, а целта й е да разбули тайните на най-загадъчната от всички планети: Сатурн и неговите спътници.
Италианският математик, физик и философ Галилео Галилей пръв забелязал една особеност на най-отдалечената от Слънцето и все още видима с невъоръжено око планета.
Загадката във формата на пръстени
Когато ученият в началото на XVII век насочил своя все още твърде примитивен далекоглед към планетата, му се сторило, че тя се състои от части, че има странни придатъци, които на моменти се виждали, а после отново изчезвали.
Ученият, който успял да разгадае явлението, е холандският математик и физик Кристиан Хюйгенс. След като наблюдавал планетата по-продължително време, през 1656 година той стигнал до удивително заключение: около Сатурн има пръстен в една равнина, като в зависимост от положението на планетата в Космоса се виждат различни негови страни.
През 1675 година парижкият астроном Джовани Доменико Касини направил следващото сензационно откритие: той забелязал в пръстена широка 4800 километра пролука.
Благодарение на все по-добрите телескопи и с помощта на космическите сонди „Пайъниър 11”, „Вояджър 1” и „Вояджър 2”, през следващите 300 години знанията за планетата с пръстена стават все по-прецизни. Сега се знае, че Сатурн е гигантско газово кълбо от водород, в чиято сърцевина вероятно има скално ядро.
Ядрото е покрито със слоеве от метализиран водород: там този елемент е под такова силно налягане от гравитационната сила, че придобива свойствата на електропроводим метал. Следващата обвивка е от молекулярен водород, който първо е течен, а постепенно към повърхността става газообразен.
|
