„Няма прагова стойност“
На 26 април 2011 г. се навършват 25 години от аварията на реактора в Чернобил. До момента това е най-тежката ядрена катастрофа в историята. Вследствие на топене на ядрото и на експлозия в четвърти реактор на ядрената централа в 1986 г. там се образува радиоактивен облак, който замърси големи части от Европа и Азия с радиация. И до днес не е изяснено как радиоактивността се отразява в дългосрочен план на човешкото здраве.
Сега в Япония се очертава катастрофа с подобен мащаб. Ядрената централа Фукушима І беше тежко увредена при земетресението на 11 март т.г. Защо радиоактивното облъчване е толкова опасно и как можем да се предпазим от него – това е темата на разговора ни с критично настроената към ядрената енергия лекарка д-р Ангелика Краусен от сдружението Лекари за социална отговорност.
Г-жа Клаусен, при реакторните катастрофи в Чернобил, Харисбърг или сега във Фукушима са били изпуснати различни видове радиоактивни продукти на делене. Какви са те?
В Чернобил във въздуха е изпуснат почти целият радиоактивен материал на реактора, а в Харисбърг – части от радиоактивния материал. При катастрофата във Фукушима мащабът на изпускането засега още не е изяснен, тъй като информацията, давана от японското правителство и фирмата оператор, е много оскъдна.
По принцип при подобни ядрени катастрофи се освобождават голям брой различни продукти на ядрено делене, които се освобождават при разпада на уран 235. Особено съществени по отношение на човешкото здраве са йод 131, цезий 134 и цезий 137. Времето на полуразпад на радиоактивния йод е осем дни, а на цезий 134 – две години. При цезий 137 времето на полуразпад е 30 години. Освен това от значение е и стронций 90. При стронций 90 са необходими 28 години, докато радиоактивната стойност се преполови.
Как се отразяват тези изотопи на човешкото здраве? Кои органи са особено застрашени и от кои лъчи?
Йод 131 е бета-излъчвател, поема се от въздуха вместо стабилния йод от щитовидната жлеза. Предизвиква много агресивна форма на рак на щитовидната жлеза и други заболявания на щитовидната жлеза. Цезий 134 и цезий 137 се отлагат във всички органи; смята се, че те са причинители на рак и се поемат чрез хранителната верига. Стронций 90 се отлага в зъбите и в костите, смята се, че предизвиква левкемия, тъй като уврежда костния мозък, където се произвеждат кръвните клетки.
В японските медии на хората се препоръчва да се мият редовно с вода и сапун и да дишат през влажна кърпа. Помага ли това наистина срещу радиоактивно лъчение?
Миенето помага при повърхностно замърсяване на кожата, а влажната кърпа може да спомогне да се намали количеството радиоактивни продукти на разпада, които се поемат през дихателните пътища.
Как човек може да се защити от проникване на радиация в тялото?
Единствената ефикасна защита е хората да напуснат радиоактивно замърсените зони, т.е. евакуацията. Важно е да се знае: радиоактивното облъчване винаги е опасно, защото и малки дози, ако попаднат в човешкото тяло, могат да облъчват от непосредствена близост чувствителните тъкани в организма. Предупрежденията за замърсена вода и замърсена храна трябва да се приемат много сериозно, защото във водата и в храните радиоактивността е по-опасна.
Какви мерки е смислено да се вземат при радиация? Как действат например таблетките йод?
Таблетките йод трябва да се приемат един до два дни преди радиоактивното поглъщане. Така щитовидната жлеза е наситена с безопасния йод и не може да поеме радиоактивния. Приемът три часа след радиоактивното натоварване има само 50 процента ефективност, а десет часа по-късно вече изобщо не действа. Още по-късно въздействието може да е дори вредно.
От каква стойност нагоре радиоактивното лъчение е опасно за човека?
Науката се обедини около тезата, че няма прагова стойност. Дори и най-малките дози могат да окажат вредно въздействие. Прави се разлика между два различни сценария. Единият е острото и силно облъчване, другият – хроничното, продължаващо с десетилетия облъчване.
Работниците и спасителният отряд в реактора са изложени на облъчване с висока доза радиация. Слабото облъчване засяга населението и спасителите, които работят в района на авариралите реактори.
Трябва да се знае, че географския обхват, т.е. кои райони са засегнати или ще бъдат засегнати от радиоактивния облак, все още далеч не може да се предвиди. Това се отнася както за дозата на лъчението, така и за състава на радиоактивните продукти на делене.
Колко време минава до появата на болест след радиоактивно облъчване?
При експозиция на висока доза сериозни увреждания се получават още след минути или часове. Субакутни вреди се появяват след дни или месеци. Незабавното действие се получава при 0,5 сиверта – призляване и повръщане. При 1 до 3 сиверта се получават кръвотечения и отоци на лигавиците. При 5 сиверта половината от облъчените умират. Над 10 сиверта няма шанс за оцеляване.
За колко време се разгражда ядреното лъчение в организма?
Това зависи както от физическото време на полуразпад, така и от съответното биологично време на полуразпад – така че е различно за всеки продукт на делене.
Колко време след ядрена катастрофа храните, отглеждани в заразения район, са опасни за хората? Опасна ли е в момента тихоокеанската риба?
Хранителните продукти трябва да се проверяват за радиоактивност, преди да се допуснат на пазара. Поне 300 години, ако не и повече, продължава „периодът на несигурност” за хранителните продукти от заразения район.
|
