Опасно близо до климата
Наличието на изследване на климата означава да държиш в ръка аргумент – или дори няколко. Покачват се достоверността, чуваемостта и видимостта, накратко – влиянието, което дадена държава, организация или предприятие може да упражни по време на преговори относно климата, като например тези в Дърбан.
Една група, наречена от организацията „Survival International” „първите учени“, няма нито голямо влияние, а още по-малко собствени изследователски институции. Става дума за народи и племена като яномами в Бразилия, инуитите в Канада или сáми във Финландия. Тъй като начинът им на живот е много тясно свързан с природата, те усещат последиците от изменението на климата много бързо и забелязват признаци за затоплянето на Земята, на които още никой обикновен изследовател не е обърнал внимание. Ето защо когато се разглежда тази проблематика, техните знания трябва да се вземат в много по-голяма степен предвид, смята Стивън Кори, ръководител на основаната в 1969 г. инициатива. „Важно е техните знания и виждания най-сетне да се приемат сериозно. Местните племена и народи би трябвало да играят по-голяма роля, когато се вземат решения във връзка с изменението на климата, казва Кори.
За да се чуе опитът на местните племена и народи, организацията „Survival International” е съставила доклад. В него се дава думата особено на племена и народи, които обитават студените региони, включително тези в Европа: „Преди беше възможно да се предскаже времето. Някогашните признаци, както и знанията на населението за тях, вече са без значение“, обяснява Вейко Мага, фински овчар от народа сáми. Хора от този народ, които живеят в Норвегия, Финландия, Швеция и Русия, разказват, че за дивеча е станало по-трудно да намира храна. Както и че вече има реки, които не се покриват с лед и не може да бъдат прекосени.
Ловците пропадат в леда
„Ловци пропадат в леда и се давят в райони, които се считаха за абсолютно сигурни“, казва Шейла Уот-Клутие, известна говорителка на канадските инуити. Инуитите в Канада страдат в няколко аспекта от затоплянето: ловът става опасен, животните напускат предишните райони или пък популацията им спада, зачестяват наводненията, а селищата пропадат. Поради топенето на вечните ледове – процес, който не е намерил отражение в нито един доклад на ООН до момента – къщите се свличат в морето. Стотици селища на инуити са засегнати от ерозията на почвата. На много места се обмисля преселване на населението.
Отделни съдби предизвикаха интереса на медиите. Едно село в Аляска подаде в 2008 г. жалба срещу 24 американски енергийни компании като „Exxon” и „BP”, тъй като те особено силно допринасят за затоплянето и по този начин излагат на опасност съществуването на общността им. Жалбата беше отхвърлена. Година преди това делегация от инуити от канадската територия Нунавут бе пътувала до Вашингтон, за да демонстрира срещу политиката на САЩ по отношение на климата. В петицията си коренното население се позоваваше на свое „право на студ“. Всичко това напомня островните държави като Тували или Малдивите, които търсят нови територии за заселване и вече остро усещат последиците от промяната на климата като бури и наводнения, осолени подпочвени води и земи и масово изселване на хора.
Непознатата Азия
По-малко се знае за климатичните последици, от които страдат народите в северната част на Азия. Докладът на „Survival International” цитира овчари от народността ненци в Сибир, които подобно на сáмите наблюдават, че реките се топят по-бързо и вместо да минава по леда, при пролетната си миграция дивечът плува през водата. Според ненците вече имало и много по-малко комари. В Монголия племето цаатан разказва, че лишеите и мъховете растат много по-бавно и липсват на техния дивеч като храна.
Това са само два примера от Русия и нейните северни съседни страни. Има още много, които обаче са по-малко известни от историите за социалните последици от изменението на климата в Аляска, Канада или Скандинавските страни. Това е така, защото липсват изследвания, екологичните организации са по-малко, условията за проучвания в тези райони са лоши, а дори се стига до открити заплахи към журналистите, занимаващи се с екологична проблематика. И не на последно място – тези райони в Сибир или в Монголия са все още почти недостъпни.
В доклада на „Survival International” освен за затоплянето на климата става дума и за много други, в повечето случаи вече известни, опасности за коренните народи и племена, като изсичането на горите, биогоривата и язовирните проекти. Докладът следва да се разбира като важен призив да се приема по-сериозно информацията относно климата, която подават северните народи. И освен това да се засилят наблюденията в Азия, да се документират и да се проучват. В Дърбан страховете на обитателите на тези безкрайни простори не играха почти никаква роля – за разлика например от гласовете на малките островни държави.
|
