Парфюм за джунглата
Извинете, парфюм за диви животни? Това не е ли противоестествено?
Напротив: интересуваме се как може да подмамим животните, особено големите хищници от семейство котки, да влязат в специални „капани“, където камера да заснеме типично за вида им поведение. Уханията са добра примамка. Напръскахме клетката им с непознатата миризма – например дънерите, по които се катерят – и след това засякохме за колко време животните ще открият миризмата, колко време ще се занимават с нея и колко често ще се връщат на това място.
Как се приемат отделните марки?
Използвахме общо 23 аромата. На някои от тях животните не обърнаха никакво внимание, на други реагираха много силно, може би защото сред съставките им имаше и мускус. Производителите пазят в тайна точния състав. Освен това очертаха и специални предпочитания. Ароматите на Пако Рабан допаднаха на гепардите, също като „L’Air du Temps“ на Нина Ричи. Но „Obsession for Men“ на Калвин Клайн се хареса на всички котки: те реагират на него с типичното отъркване на бузите. Това е важно за нас: ако нанесем аромата върху капани, облечени с козина, и животните се отъркат о тях, космите, които остават, могат да послужат за анализ на ДНК. Това ни дава представа за генетичното разнообразие на дадена популация. Нашите защитници на животните от Wildlife Conservation Society (Дружество за опазване на дивите животни), което управлява и зоологическата ни градина, по този начин е успяло да примами ягуари на места, където да бъдат снимани с камера.
Могат ли котките да оценят кога пазачът ухае на хубаво?
Именно по този начин всъщност разбрахме, че може да използваме целенасочено уханията. Пазачите по случайност забелязали, че животните им отделят повече време и внимание, когато са парфюмирани. Това е като с кучетата: когато в джоба си имате бисквити за кучета, кучето ви прекарва повече време с вас. Но и в джунглата човек спокойно може да си сложи парфюм – естественият страх на животните от човека е по-голям от притегателната сила на уханието.
|
