Планета Пластмаса
В момента в Европа се произвежда една четвърт от световното производство на пластмаса: около 60 милиона тона годишно. Но къде всъщност отива това количество?
Изкуствените материали днес се използват в почти всички промишлени отрасли. Дали това ще са ветрогенераторни витла, водопроводи за високо налягане или пък материали за опаковъчната индустрия – пластмасата е на път да стане един от най-важните строителни материали в света.
Разбира се, този материал чудо крие и рискове, за които усмихващите се мениджъри не обичат да споменават: пластмасата се разпада на съставните си части средно чак след 200 години. Дотогава тя отделя вредни вещества в природата. Проблематично е и добавянето на така наречени адитиви към суровия материал, които в условията на глобализацията трудно могат да бъдат контролирани.
Проблем в световен мащаб
Особена грижа създава боклукът. По целия свят се сблъскваме с пластмасов боклук. В живописните заливчета в Азия или в мароканска Сахара, както и в Северния Тихи океан. Там се намира „тихоокеанският боклучен водовъртеж”. И в други региони на света огромни площи от пластмасови отпадъци замърсяват океана, както показват пробите на учените: преди десет години съотношението пластмаса към планктон в океаните е било все още 6 към 1. Сега това съотношение е 60 към 1. С фатални последици: рибите и морските птици погрешно приемат отпадъците за храна и умират с пълни стомаси.
По индиректен начин пластмаса попада и в организма на човека. При пиене от пластмасова бутилка, при докосването до волана на автомобила в горещи дни или чрез бебешкия биберон – при всяко от тези действия от изкуствения материал се отделят вещества, които попадат в човешкото тяло. Много от тях са сравнително безвредни, някои вещества обаче са опасни.
В своите изследвания Сюзън Джоблинг, учен от Лондон, която се занимава с проблемите на околната среда, проучва така наречения „интерсекс” при рибите: вследствие на попадащи в реките хормони рибите губят своя пол и се превръщат в хермафродити. Доказани са големи количества от химическото съединение бисфенол А, което действа на организма като женския полов хормон естроген. Това би могло да е предизвикало мутацията, смята Сюзън Джоблинг.
Бисфенол А е обичайна съставна част на поликарбонатите, т.е. и на материалите, от които се правят бебешките шишенца, опаковки за храни или пластмасови бутилки. Следователно бисфенол А има достатъчно възможности да проникне в тялото на човека.
Пластмаса и в кръвта
Пластмаса попада и в кръвоносните съдове: количеството отровни вещества от пластмаса е достатъчно, за да намали значително производството на сперма при мъжете. Освен бисфенол А учените намират и омекотители (фталати), негорими вещества и изпарители.
За потребителя е трудно да се ориентира кои пластмаси са „добри” и кои „лоши”. Нито хранителната индустрия, нито производителите на продукти (например на фолиа) знаят какво се съдържа в техните пластмаси. „Рецептурите” са тайна на индустрията за производство на пластмаси.
А тя е склонна да отбягва неудобните въпроси.
|
