Подводен строителен шум
Енергийната революция е в ход, ускореното изграждане на съоръжения за въозобновяеми енергии е повелята на деня. На ветроенергията в океана ще бъде отредена ключова роля. Защото тук вятърът духа по-надеждно, отколкото на сушата. Освен това ветрогенераторите не смущават гледката на човека.
Според едно изследване на ECN, нидерландският център по въпросите на енергията, до 2030 г. офшорните ветроенергийни паркове вероятно ще произвеждат енергия с мощност, равна на 135 атомни централи. За да стане това, са необходими политическа решимост и ускорено изграждане на съоръженията. Какво обаче ще е въздействието върху животните и околната среда?
Нидерландските изследователи се заели с въпроса какви последствия ще имат офшорните ветрени паркове за екосистемите. За пример взели първото нидерландско офшорно ветроенергийно съоръжение „Egmond aan Zee” (OWEZ) и изследвали как са се изменили в период от две години жизнените форми под и върху морското дъно, във водния стълб и във въздуха наоколо. Проучваният ветрен парк се намира северозападно от Амстердам, на разстояние 10 до 18 километра пред нидерландското крайбрежие. От 2007 г. насам 36 ветротурбини произвеждат обща мощност от 108 мегавата. Тя е достатъчна да задоволи енергийните нужди на град с около 100 хиляди домакинства.
Що се отнася до подводния свят, изследователите стигат до изненадващо положителен резултат: основите на съоръженията създават в песъчливото и тинесто морско дъно благоприятно жизнено пространство за много миди и други уседнали обитатели на морето. Около тях се появяват раци и риби, които на свой ред привличат враговете, които се хранят с тях. В изследвания период учените от OWEZ са регистрирали повече морски свине, отколкото в незастроени референтни зони.
Очевидно новопоявилото се многообразие от животни допълнително се благоприятства от факта, че е пощадено от всякакъв вид движение на плавателни съдове и риболов. В зона с площ около 40 квадратни километра – включително 500-метрова зона за сигурност около съоръжението – са забранени риболовът и плаването на каквито и да било съдове. Учените не са установили шумът от работещите ротори да смущава животните.
Ако се вярва на резултатите от изследването, офшорната вятърна енергия създава не само добавена стойност за човека, но също и за екосистемите на мястото на добива на енергията.
В проучването има обаче и едно слабо място: в изследването, възложено от компаниите „Nuon” и „Shell Wind Energy”, въобще не се споменава за шума по време на строителната фаза. Именно тук започва основната критика на природозащитниците.
Фундаментите на офшорните вятърни централи се състоят от до три стълба, които се забиват в морското дъно. В зависимост от основата и конструкцията са необходими до 3000 удара с хидравлични чукове, за да се укрепи ветрогенератор с височина около 80 метра. Когато с огромна сила се удря с метал по метал, се получава трясък, който под водата се чува на много километри от мястото на строежа. Учените са измерили 235 децибела шум при забиването на фундамента на ветрогенератор в датския ветрен парк „Horns Rev”. За сравнение: шумът от изстрел от оръжие, с дуло близо до ухото на човека, е със сила 160 децибела. А това е много над границата на болката (120-130 децибела).
Строителният шум би могъл да е пагубен за чувствителните уши на морските бозайници. „Слухът на обикновените тюлени, дългомуцунестите тюлени и морските свине би могъл да бъде необратимо увреден от огромния шумов натиск“, смята морската биоложка Надя Цибарт от BUND. При морските свине увреденият слух не е просто и само стресов фактор. За тези животни слухът е най-важното сетиво. Това е така, защото те общуват с другите животни от своя вид посредством звукови вълни, така намират и храната си и се ориентират в заобикалящата ги среда.
През миналата година германското федерално министерство на околната среда определи прагова стойност за подводен строителен шум и тя беше въведена от Федералната служба за корабоплаване и хидрография – компетентната служба за издаване на разрешения за строеж. Тя не допуска на разстояние от 750 метра от мястото на строежа да бъде надвишавана стойността от 160 децибела. „Но това не се спазва никъде“, казва Надя Цибарт. Още по-малко днес, когато времето за строежите притиска както никога досега. Ударите с чукове така или иначе са индустриален стандарт. Засега алтернативните възможности като сондажи или впръскване в почвата са във фаза на проучване. Същото важи за намаляващите шума мерки.
Все пак в началото на тази година осем големи компании за строеж и експлоатация на ветрени паркове се обединиха под шапката на фондация „Stiftung Offshore-Windenergie“ , за да търсят в рамките на финансиран с около 4 милиона евро проект възможности за намаляване на шума. Повечето познати към момента мерки за намаляване на шума не показват почти никакъв ефект. Инженери и акустици са експериментирали например с воал от изкачващи се въздушни мехури около мястото на механичните удари или пък със завеса от въздушни балони.
Затова засега остава само възможността посредством звукови сигнали да се пропъдят животните от зоната на строителството. Или пък интензивността на ударите да се увеличава постепенно, преди да се стигне до пълната сила. Това поне дава възможност на животните своевременно да избягат от района. За младите животни обаче бягството е трудно.
„Щеше да е добре още преди разрешенията за мащабни строежи да е ясно по какъв начин ще се подходи към проблема с шума. Вместо това вече са издадени разрешения за 2000 съоръжения, макар че никой не знае точно какви отражения ще има подводният шум и как той може да бъде предотвратен“, казва Надя Цибарт.
|
