GEO 06/2011
Потомците на Арахна в България
– Има ли нещо по-страшно от паяците? – Да, невежеството!
Когато се разхождате сред невероятната българска природа, взирали ли сте се между тревите и листата и забелязвали ли сте едни неуморни осмокраки плетачи на паяжина – паяците? Обърнали ли сте внимание колко разнообразни са по външност и колко атрактивно е тяхното поведение? Вероятно не сте или малцина са тези, които наблюдават и малките актьори на природната сцена. Ето защо искам да ви запозная по-подробно с техния свят.
Паяците са животни, които предизвикват неприязън и страх у повечето хора, но опознаем ли тяхната биология, будят възхищение и носят очарованието на екзотиката. Те са многобройни и населяват планетата повсеместно. В България досега са известни над 1020, а по целия свят повече от 45 000 вида. Срещат се почти навсякъде: в поля, гори, планини, пещери, тундрата, тайгата, джунглата на тропика, както и по заснежените върхове на високите планини. При изкачването на Еверест една от експедициите намира паяк на 7300 м надморска височина. Хората преодоляват множество лишения и трудности, за да изкачат такива височини, но за паяците това не е проблем, защото някои от тях притежават изумителни аеростатични способности и умеят да използват силата на вятъра. Паяците са и едни от най-старите съквартиранти на човека от неговия пещерен период. Може да се предположи, че още тогава те са го избавяли от досадните комари, мухи и хлебарки. Тези малки осмо-краки рицари оказват на човека неоценима помощ и в селскостопанската му дейност, унищожавайки огромен брой вредни насекоми, нанасящи щети по растителните култури, както и различни преносители на болести по селскостопанските животни и човека. Ето защо когато се отнасяме към паяците с неприязън и искаме да се избавим от тях, трябва да се замислим дали не унищожаваме една важна за хармонията в природата брънка.
Легендата
Древните гръцки жреци и мъдреци разказвали една легенда – за девойката Арахна, изкусна тъкачка, решила да предизвика богинята Атина Палада. На изтъканото от нея покривало Арахна изобразила сцени от живота на боговете, в които те се показвали със слабостите и страстите, присъщи и на хората. В гнева си богинята я превърнала в дребно и вечно тъчащо същество, но нейните потомци – паяците, завладели целия свят. Ето защо науката за изследването на тази голяма група животни е наречена арахнология, а самите паяци аранеи.
Кога са възникнали?
Първите следи от тях са открити в девонски отложения от преди 390 млн. години в Шотландия. Фосили, годни за определяне/изследване, палеонтолозите са намерили в карбонските пластове (300 млн. г.) в Силезия, Бохемия, Англия и Северна Америка. Повечето от описаните фосилни родове принадлежат към най-примитивните – лифистоморфните паяци, и притежават сегментирано коремче. Затова живеещите днес представители на тази група са наричани „живи фосили“. Находки от мезозойската ера липсват и затова през този период филогенетичното им развитие не може да бъде проследено. Следващите фосили са датирани от ранния терциер. Намерени са и в олигоценски кехлибар (30 млн. години), където са запазени много добре. Между тях и съвременните паяци почти няма разлика. Така че ключът към разгадаване на филогенията им си остават сегашните лифистоморфни паяци.
Някои по-известни и атрактивни паяци, които може да срещнем в България
Един от най-красивите и екзотични паяци в България е ерезусът (Eresus kollari). Женската е едра, кадифеночерна, много рядко с жълтеникаво-оранжев главогръд. Мъжкият е по-дребен, с черен главогръд и ярко червено коремче с четири черни петна. Той съзрява през пролетта или ранното лято. Женската може да живее 3-4 години. Населява главно ниски и обрасли с трева и храсти хълмисти местности. Заради окраската на половозрелия мъжки го наричат паяка с хусарска униформа или паяк-калинка (ladybird spider). Принадлежи към групата на крибелатните паяци (семействата Eresidae, Amaurobiidae, Oecobidae, Dicty-nidae, Uloboridae и др.) и плете гъста като дантела лепкава мрежа. В нея могат да се уловят едри бръмбари, малки гущерчета, жабки и дори млади мишлета. Паякът ги захапва за върха на антената или крака и от там изсмуква цялата си жертва, като оставя само външната хитинова обвивка или кожа. В състояние е да умъртви и изяде жертва с доста по-големи размери от самия него.
Не по-малко красива e уроктеата (Uroctea durandi), която, както и ерезусът, спада към така наречените крибелатни паяци. Тази група паяци имат две приспособления – крибелум (от лат. сито) и каламиструм (подобно на гребен образувание). С тяхна помощ тези паяци тъкат лепкава, много плътна и здрава паяжина. Уроктеата е голям архитект. Паяжината є има конструкция на шатра с двойно дъно, разположена под камъни и кори на дървета. Между двете дъна дебне своята плячка – главно бръмбари, ципокрили и скорпиони.
|
