При майсторите на йога
Индийското учение за медитация и движение намира все по-голям брой почитатели. Но малцина от тях знаят, че зад гимнастическите упражнения стои цяла философска система.
Първият ми учебен час започва в шест часа сутринта в студено, осветено с ярка неонова светлина помещение за миене. Пред мивките плътно са се наредили мъже и жени, много от тях в дълги памучни роби. През отворения прозорец отвън се донася медитативна музика. За моя изненада никой от хората в помещението няма намерение да си мие зъбите или лицето. Повечето, изглежда, са дошли по една единствена причина: да пият от големи съдове подсолена вода и малко след това отново да я повърнат.
Гумени маркучи в носа
Някои наливат течността от порцеланови канички в едната ноздра, за да я изкарат отново от другата. След това прокарват тънко гумено маркуче през носа до устата, хващат двата му края и го дърпат в едната и в другата посока. Други поглъщат дълъг около метър бинт, който след известно време бавно изтеглят от стомаха. Тези гледки съвсем не съответстват на естетическите представи на средностатистическия западноевропеец. „Това са „крия” (Kriyas) – специални очистителни техники от хата йога”, казва учителят по йога Вивек Тивари и тиква един от маркучите под носа ми: дали не бих искала да опитам? „Може би утре”, отвръщам, като съм напълно уверена, че никога няма да приложа някоя от техниките на крия. Оказа се, че се заблуждавам.
Пътуване към корените
Намирам се в института „Кайвалядхама Йога” (Kaivalyadhama Yoga Institute) в индийския град Лонавла (Lonavla), на около 110 километра югоизточно от Мумбай. Институтът е основан през 1924 година от Свами Кувалаянанда и е един от най-старите центрове в Индия, които се занимават с научни и философски изследвания на йога и с йога терапии. През следващите десет дни неговият кампус, с площ около 500 квадратни метра, ще бъде мой дом. Тук ще участвам в конференция за най-новите научни виждания в областта на йога и ще посетя едноседмичен уъркшоп. Правя едно пътуване към корените на това учение, което датира от над 2000 години. Проучване, което ще ме отведе далеч от това, което на Запад често се разбира и практикува като йога.
Който посети института „Кайвалядхама”, бързо разбира, че йога е далеч повече от позата „лотос”, стойката на глава или на един крак, повече от модна гимнастика. „Йога е много повече от владеене на тялото”, казва Шри О. П. Тивари. Той е управител на института, а през следващите седем дни ще бъде мой учител. „Йога ме учи как да живея, да работя, да мисля, какво да ям и кой всъщност съм аз.”
Пътят до самадхи (Samadhi) – състоянието на свръхсъзнание и същинска цел на практикуването на йога – традиционно минава през осем стъпала (степени). Индийският мъдрец Патанджали (Patanjali) ги е описал в своята прочута „Йогасутра”. В нея той е записал знанията по йога в 195 стиха на санскрит. Трудно е да се датира точно кога е създаден този текст – някъде между 200 г. пр.Хр. и 400 г. сл. Хр.
Първите две стъпала са етически принципи или повели, като тази за отказ от насилие и за поддържане на чистота. Когато ученикът ги практикува в мисълта си, в думите и в делата си, той стига до правилното разбиране и вътрешно отношение към йога.
На следващите стъпала идват дихателните и физическите упражнения, обръщането навътре в себе си и медитация. Целият път прилича на пътуване отвън навътре, от светското към трансценденталното; в същото време той е едно непрекъснато пречистване.
|
