GEO - Опознаваш и разбираш света

Съвсем без сън

Психиатърът и психотерапевт проф. д-р Улрих Фодерхолцер е специалист с международна известност по медицина на съня. Той разказва за едно случило се чудо – и за едно свое поражение като лекар.

Още от пръв поглед по нещо си личеше, че телефонният техник Карл Файт (името е променено в редакцията) се различава от пациентите, които обикновено посещаваха нашето отделение по медицина и терапия на съня. Не се оплакваше много и изглеждаше замаян, все едно че беше под влиянието на силни медикаменти. Обикновено хора, които страдат от безсъние, са много напрегнати.
Може би той дойде в много точен за мен момент – по онова време вече бях медицински ръководител на отделението по терапия на съня към университетската клиника във Фрайбург и с това бях осъществил своята младежка мечта. Владеех професията си и очевидно беше необходимо да срещна човек, който да ми припомни колко малко знаем за съня. Файт, тогава 45-годишен мъж, разказа, че от пет години страда от безсъние. От пет месеца изобщо не бил спал. Не е така, помислих си аз. Според нашите изследвания дори пациенти, които твърдят, че изобщо не спят, в повечето случаи спят по няколко часа.

Не можех да повярвам

На следващата сутрин разгледах неговия профил на съня – и не можех да повярвам! Казах на сътрудниците си: „Колеги, допуснали сте грешка!” Но и през втората нощ той не спа нито минута. Все пак аз продължавах да се съмнявам.
За безсънието нощем има банални причини – хората пият твърде много кафе или страдат от стрес. В случая с Файт предположих, че денем той си наваксва съня. Затова на няколко пъти в продължение на 24 часа регистрирахме сигналите от неговите мозъчни потоци. Установи се, че за девет дни той бе дремнал само няколко минути. Тогава разбрах колко ужасно е страданието на Файт. Спомних си за експериментите с плъхове, които по изкуствен начин се държаха будни. Първоначално козината им ставаше четинеста, после телата им се покриваха с рани, ядяха като луди и въпреки това слабееха. Най-късно след три седмици умираха.

Намирахме се пред загадка

Колко дълго може да издържи човекът без сън? Този въпрос и до днес не е изяснен. Файт поне физически беше в учудващо добра кондиция. Безсънието се отразяваше само на умствената му дейност, все по-често той беше объркан. Една нощ – още е пред очите ми – той си поръча пица по телефона. Само че не държеше телефон в ръката си. По това време вече бяхме изучили цялата специализирана литература: една-единствена, много рядко срещана наследствена болест води до пълната загуба на сън. Но в случая с Файт тя се изключваше, тъй като „фаталната фамилна инсомния” отдавна щеше да е разрушила мозъка му. Намирахме се пред загадка.
Колегата ми Клаус Либ най-сетне откри основната опорна точка в историята на болестта на пациента. Файт му разказал, че преди десет години боледувал от Morbus Whipple („Болестта на Уипъл”) – заболяване на червата, което лекарите лекували с антибиотици. Това беше нова следа! Цялата съвременна диагностика не ни помага особено, ако не знаем какво търсим – а това, както и преди 100 години, научаваме, когато подробно разпитаме пациента.

Взехме секрет от нервите

Взехме секрет от нервите и открихме в нея бактерии на Уипъл. В едно много старо изследване намерихме каква е връзката: тази бактерия може да причини безсъние, ако попадне в мозъка. Умъртвихме микробите с антибиотик. Но намесата ни беше закъсняла. Не можехме да върнем обратно процеса, центърът на съня беше разрушен. Седмици наред търсих начин да помогна някак на пациента да възвърне съня си.

Помощта се оказа случайно попадение

Накрая успях с едно лекарство за епилепсия – съвсем случайно попадение. Сега Файт спи 4 до 6 часа на нощ. Но има нарушена памет и живее като пенсионер на инвалидна пенсия в дома на родителите си.
Колко страдания можехме да му спестим? Този въпрос ме занимава и до днес. Защото Файт се бе обърнал към нас година по-рано. Тогава оплакванията му току-що се бяха появили. Ние го препратихме в неврологията, където и колегите не откриха нищо. Може би все пак е можело да се направи повече!
Какво научихме като специалисти по медицина на съня от този случай? На първо място той показва, че и пълната липса на сън в продължение на месеци не е смъртоносна. Организмът я понася изненадващо добре, но тя води до тежки психически изменения – това наблюдавахме при Файт, единственият пациент, когото познавам, страдал толкова дълго от пълно безсъние...

Автор GEO

  • Сподели с:
  • del.icio.us
  • Yahoo MyWeb
  • Google

Най-нови галерии

loading ...
Местата, които Десислава Димитрова видя Местата, които Десислава и Димитър Костови видяха Местата, които Катя Пиндикова видя Местата, които Стефка Крумова видя Местата, които Росица Григорова видя Местата, които Димитър Григоров видя Местата, които Елена Григорова видя Местата, които Андрей Черников видя Местата, които Асен Андреев видя Местата, които Симона Елмокян видя Местата, които Христо Манджуков видя Местата, които Габриела Пенкова видя Местата, които Даниел Тодоров видя Местата, които Кичка Дянкова видя Местата, които Елисавета Консулова видя
GEO International