Върху жаравата
В испанското градче Сан Педро Манрике отбелязват лятното равноденствие с огнен ритуал. Жителите минават по дъбова жарава – понякога с втори човек на гърба си – за да стъпват още по-здраво върху въглените. На ритуала присъства цялото село, идват и много туристи.
Идеално място за научно изследване, сметнали учени от университета „Аархус” в Дания. Те решили да проучат дали ритуалното поведение има и биологични причини и дали в него има еволюционен потенциал. След първоначално колебание редица танцьори, участници и зрители се съгласили да им бъдат прикрепени апарати за измерване на сърдечната дейност.
Ритуалите усилват чувството за общност
Резултатът бил изненадващ: по време на танца сърдечният ритъм на стъпващите по огъня, на хората, които те носели, и на зрителите почти перфектно се синхронизирали. Все пак обаче това се случвало само ако ги свързвали близки семейни или приятелски отношения. Страничните наблюдатели по-скоро запазвали хладнокръвие по време на огненото събитие.
Изводът е, че ритуалите усилват не само на ниво на психиката, но и на органично ниво чувството за общност. И това е така дори когато членовете на групата не правят точно едно и също нещо или – както при ритуалния танц – чрез движенията „влизат в синхрон“ по принуда. Достатъчно е дори „съвместното треперене“ в някаква преживяна заедно екстремна ситуация.
|
