Внимание! Месо!
През 2009 година в Германия за заклани почти 60 милиона свине и говеда. Както и около 500 милиона пилета бройлери. Почти всички те са отгледани при индустриално производство за месо. Делът на месо от животни, отгледани в присъщи за вида условия, е само два процента от пазара в Германия. През 2008 година едва 1,6 процента от германците са се определили като вегетарианци. И все пак има признаци за обрат в тенденцията.
Повече от когато и да било хората се замислят за един основан на етични принципи и здравословен начин на хранене. Темата навлезе и в общественото пространство. Книги за индустриалното производство на животни, като наскоро излязлата „Да ядеш животни” („Eating Animals") от Джонатан Сафран Фоер, се продават като топъл хляб и се обсъждат оживено във всички медии. Публични личности обявяват, че са вегетарианци. Организации за защита на правата на животните, като например PETA (People for Ethical Treatment of Animals), ядосват аграрното лоби. Макдоналдс предлага „вегибургери”. А според едно изследване на университета в Гьотинген 20 процента от потребителите биха били склонни да платят повече за „добро” месо.
Очевидно нещо се е раздвижило. И това не е учудващо. Защото качеството на месото не е въпрос на лукс. Причините за това са поне три.
Причина 1: Масовото отглеждане на животни и тяхното клане е мъчение на животни
Да вземем например пилетата бройлери: всичко в отглеждането им е насочено към по-висока ефективност. Теглото, при което животните се колят, расте непрекъснато – при това те го достигат за все по-кратко време, при непрекъснато намаляване на консумираната от тях храна.
Между 1970 г. и 2000 г. времето, в което бройлерът достига тегло от два килограма, е съкратено наполовина – това е в резултат на целенасочено генно „оптимизиране”. . и 20Не е необходимо човек да е ветеринарен лекар, за да предположи, че при такова отглеждане здравето и доброто физическо състояние на животните не се взема под внимание.
Почти една трета от пилетата бройлери не могат да ходят добре, или пък се срутват под собствената си тежест. Близо четири процента умират по време на угояването от „внезапна сърдечна смърт”. Те стават жертва на теснотата (в края на угояването на един квадратен метър се блъскат 22 птици), на агресията на другарите им по страдание, на пропития с амоняк въздух – това са само няколко от стресовите фактори.
Ситуацията е лоша за животновъдите, които работят в условия на безжалостна ценова конкуренция. Но е добра за бройлера. Защото така той поне се отървава от очакващото го по-нататък мъчение. Мъки се спестяват и на онези 40 милиона мъжки пилета, които в Германия всяка година биват задушени с газ или пък накълцвани живи като един вид „брак” при производството на кокошки носачки.
В края на угоителния период, тоест след пет до шест седмици, така наречени „натъпквачи на бройлери” опаковат оцелелите бройлери за транспортирането им. Тези „натъпквачи” работят на акорд и успяват да подготвят до 1500 птици на час. По време на процедурата наранявания на птиците никак не са рядкост. В съвременните предприятия тази дейност се извършва от машини. Времето е пари. По закон транспортът до кланицата може да отнеме до 12 часа – вода и храна не се предвижда.
Крайна спирка е кланицата за птици: в момента най-голямата и най-модерната се строи във Вийтце, северно от Хановер. Тук в бъдеще автоматът за прерязване на гръкляни ще коли до 2,6 милиона бройлери на седмица – по седем-осем всяка секунда. Действително, преди това птиците ще бъдат упоявани в електрическа вана. Но кой ли ще контролира предписаното упояване при такава скорост на поточната лента?
Не всички хора са убедени, че животните са способни да изпитват страх и болка. Или пък че само това би било достатъчно основание, за да поставим под въпрос високата си консумация на месо и масовото отглеждане на животни. За онези, които не се вълнуват от тези съображения, ще посочим и други доводи, които от няколко години усилено се коментират – един от тях е от областта на изследванията на климата.
|
