Опити с животни
„Все пак човекът не е мишка”
Искате да бъдат прекратени опитите с живи животни. Но не са ли те важна основа за напредъка на медицината, който е полезен за всички нас?
Така се твърди. Аз се отнасям критично към такова виждане. Убедена съм, че медицинската наука щеше да се развие дори по-добре, ако още преди 50 или 100 години опитите с животни бяха забранени. Тогава средствата за изследвания, които днес се инвестират предимно в опити с животни, щяха да отидат за изследвания без участието на животни – и щяха да доведат до съответните резултати.
В какъв смисъл тези резултати биха били по-добри?
Днешната медицина е извънредно безрезултатна, въпреки че за изследванията се харчат огромни ресурси. Разработката на нов медикамент струва около един милиард евро. И почти никога не се стига до истински пробив или до сериозно новаторство. За „пробив” се съобщава само тогава, когато лекарството е подействало при мишки. Това, че не действа при човека, тъй като резултатите не са преносими – за това вестниците по-нататък не пишат. Все пак човекът не е мишка. Вместо това могат да се правят експерименти с култури от човешки клетки или с компютърни модели, които работят с данни от специфичната за човека обмяна на веществата. Тези опити дават не само по-добри резултати, но и струват по-малко, след като веднъж са разработени. Също така те често са много по-бързи, например в областта на токсикологията. С автоматизирани методи на анализ в най-кратко време могат да се изпробват много вещества. Това не е възможно при опитите с животни.
Какви конкретни резултати вече са налице?
Например тестовете за доказване на пирогенни вещества, при които ваксините се анализират за вещества, предизвикващи температура. По-рано те се правеха върху зайци. В началото на 90-те години на миналия век беше разработен метод, при който се използва човешка кръв. Той вече е признат в Европейския съюз. А още в 80-те години стана възможно да се произвеждат моноклонални антитела в епруветка. Това са вещества, които са необходими за изследване на ракови заболявания. За тази цел по-рано се инжектираха ракови клетки в коремната кухина на мишки, където се образуват необходимите антитела. За животните това беше изключително мъчително. Днес е напълно възможно да се изследва лечебният ефект на химикали, без за това да е необходимо да страдат зайци или морски свинчета. За тази цел в епруветката от човешки клетки се „възпроизвеждат” слоеве от кожата.
Защо тези методи не могат да се наложат, след като предимствата им са така очевидни?
Фармацевтичните предприятия и химическата индустрия имат интерес от изследвания, в които не участват животни, защото това е по-евтино и те допринасят много за успеха на разработките им. От друга страна обаче, тези предприятия имат и сериозен интерес изследванията с животни да останат, защото могат да ги ползват като един вид алиби. Ако след пускането на пазара се получи неприятност с препаратите им, те могат да се позоват на това, че са направили всички предписани опити с животни. По този начин се подсигуряват от правна страна. Освен това няма държавно подпомагане на изследванията без участие на животни.
Каква е ролята на процедурите за одобряването?
Методите, при които не участват животни, трябва да преминат през дълга и много строга процедура, т.нар. валидиране. Това е сложен процес, който отнема много време и струва много скъпо. Има и един абсурд – методите на изследване без животни се сравняват с резултатите от изследванията с животни, които всъщност трябва да отменят. А последните често пъти са неточни, трудни за възпроизвеждане или просто погрешни, защото животните не са машини, а индивиди, които реагират по различен начин на веществата. Така се стига до това, че алтернативни методи не получават одобрение, макар че доказано имат по-добри резултати.
От друга страна, опитите с животни никога не се подлагат на толкова строга проверка. Те се приемат като валидни просто защото са стандартни. Дали са годни – за това вече не се замисляме.
Защо на политическо ниво се действа така колебливо?
За това се грижат лобисти на ключови места като Брюксел, например. Лобистите може да са производителите на животни за опити, на храни за такива животни, на клетки и най-вече представителите на институциите за експерименти с животни.
Защо изследователите в университетите не преминават към опити без животни?
Трябва да си представите, че тези хора са изградили цялата си кариера върху даден опит с животни. Правят го в продължение на десетилетия. А някъде в света седят още няколко изследователи, които работят по същия въпрос. Това е малко, елитарно общество. После публикуват резултатите си и взаимно се цитират. Дали от това ще излезе нещо смислено, това всъщност изобщо не интересува никого. Важна е единствено публикацията, както и да получат суми за изследванията. Ако кажете на такъв човек да премине към клетъчни култури, той ще ви се изсмее. Ако би го направил, това би означавало да признае, че десетилетия наред е бил на погрешния кораб.
Още в 1959 г. биолозите Уилям Ръсел и Рекс Бърч отправиха призив да се ограничат опитите с животни посредством заместване (Replacement), усъвършенстване (Refinement) и намаляване (Reduction). Днес тази стратегия, известна като 3R-принцип, е широко известна и възприета…
Ние, лекарите срещу опитите с животни, от научни и етически съображения отхвърляме опитите с животни. 3R-философията не прави това. Тя приема метода „опит с животни” като установен стандартен метод, който само трябва да се измени малко. Сигурно по този начин може да се намали броят на „използваните” животни. Но това не засяга корена на проблема. Коренът на проблема са опитите с животни като метод.
|
