Загадката на Абдула
Белият прах се разтваря в наполовина пълна чаша с вода. Това е фукоза – една захар, която съм поръчал в магазин за химикали. Изглеждаше толкова безобидно! Въртях чашата в ръката си, докато един колега ми слагаше иглата във вената. Посредством нея той щеше да ми окаже спешна помощ, в случай че моят експеримент се окажеше неуспешен.
В листовката производителят на прахчето предупреждаваше, че дори допирът на веществото с кожата е опасен: „Отмийте старателно със сапун и вода, най-малко в продължение на15 минути. Свалете дрехите и обувките, ако веществото е попаднало върху тях.” Отражение върху здравословното състояние? „Не е напълно изследвано.”
Канех се да пия фукоза. Опит със самия себе си, който никой преди мен не се беше осмелявал да прави.
Как ще реагира организмът ми?
Потях се. Как щеше да реагира организмът ми? Как щеше да третира колегата ми един „фукозен шок”? Ако три грама фукоза не причинят щети при мен, то тогава ще дам и на Абдула да пие от нея – такъв беше моят план. Защото вследствие на нарушение в обмяната на веществата именно фукозата липсваше на клетките му.
За първи път видях Абдула месец преди това. Родителите му – млада турска двойка – седяха до легълцето му в отделението за недоносени новородени на университетската клиника в Мюнстер, Германия. На мен те почти не обръщаха внимание, бях просто един от многото хора в бели престилки, с чиято поява и изчезване те бяха свикнали през последните единадесет месеца.
Той не можеше нито да пълзи, нито да се обърне
Абдула се беше родил преди 11 месеца, в 32-рата седмица от бременността. Целия си кратък живот беше прекарал в болницата. Не се развиваше, тежеше прекалено малко, не можеше нито да пълзи, нито да се обръща или да седне. От самото си раждане имаше твърде много бели кръвни телца, на всеки няколко дни страдаше от повишаване на температурата.
Абдула имаше късмет, че всичко това беше направило впечатление на един новопостъпил асистиращ лекар. Той беше установил, че по повърхността на телесните клетки на Абдула има рецепторна молекула с неправилен строеж. Тъй като лекарят никога не бил виждал подобен дефект, той потърси съвета ми като специалист. От пръв поглед ми направи впечатление, че Абдула имаше много дълги вежди и много къси ръчички. Някакъв генен дефект? Денонощията на следващите седмици прекарах в лабораторията, изследвах клетките на Абдула и установих, че на всички тях липсва захарта фукоза.
Само в Израел беше регистриран подобен случай
Съветвах се с експерти от цял свят, проучвах научната литература и накрая попаднах на статия, в която един израелски педиатър описваше болестта на Абдула: „левкоцитен адхезионен дефект 2” – вид нарушение на обмяната на веществата, което е било установено само при три случая в света. Две от децата бяха починали, а едно осемгодишно момче беше живо и живееше в Назарет.
Исках непременно да го видя, за да мога по-точно да определя диагнозата на Абдула. Свързах се с неговия лекар и заминах за Израел. Момчето беше с тежки увреждания и не можеше да говори. Терапия: никаква.
И сега – опитът със самия себе си
Затова реших да направя този опит със самия себе си. От моите лабораторни опити знаех, че дефектът може да бъде отстранен, ако в стъклена петриева паничка клетките на Абдула влязат в контакт с фукоза. Но опитите с клетки в лабораторни условия в много редки случаи могат да се пренесат върху човека. Трябваше първо сам да поема този риск, ако не исках да изложа Абдула на опасност.
Глътнах фукозата. По това време дори не знаех дали захарта ще се поеме от червата. Скоро след това ми причерня – предполагам, че беше от страх. След три дни обаче беше ясно: фукозата беше попаднала в организма ми и всички стойности на кръвната картина си останаха нормални. Вътрешно ликувах.
Чак тогава разказах на родителите своя план. За да може да се проведе терапията, трябваше да вземат разрешение от дядото. След това направихме експеримента.
Ефектът на фукозата при Абдула беше категоричен! След няколко дни стойността на белите кръвни телца спадна до нормално ниво, нямаше пориви на повишаване на температурата. Бях обзет от еуфория, а родителите не можеха да си намерят място от щастие. Скоро след това детето започна да пълзи и да прави първите опити да ходи.
Сега Абдула е на 13 години
Сега Абдула е на 13 години. Макар че в началото имаше надежди за това, той не успя напълно да компенсира изоставането в развитието си. Не говори. Може обаче да се движи нормално и посещава специализирано училище. Родителите му го обичат, а междувременно има и съвсем здраво братче.
Самият аз ръководя днес амбулаторията за редки заболявания на обмяната на веществата към педиатричната клиника в Мюнстер. Има около 7000 синдрома, които почти никой лекар не среща в професионалната си практика и от които фармацевтичната индустрия не се интересува. В този смисъл имам възможност често да действам като пионер, да откривам причините и да измислям терапии, както са го правели лекарите в предишните столетия.
Опитите със самия себе си за много от тях са били съвсем естествено средство за научно изследване. Аз самият също винаги бих прибягнал отново до такъв експеримент, ако се наложи.
|
