Защо човечеството няма да води войни за водата
Уенди Барнаби, издателка на британското научно списание „People & Science”, искала да напише книга за грозящите ни войни за водата. Но когато се захванала със задачата, се натъкнала на факти, които я отказали от това намерение.
Преди няколко години написах книга за биооръжията. Тя имаше толкова голям успех, че моят издател скоро след това ми предложи да напиша нова книга. Вече имах и тема: „Какво ще кажете да напиша книга за заплахата от войни заради водата?”. Идеята звучеше съвсем убедително.
Всички прогнози и многобройни изследвания говорят за това, че човечеството от дълго време се е устремило към глобална водна криза. Населението на планетата всяка година се увеличава с около 80 милиона души. Само поради тази причина потреблението на вода нараства с 64 милиарда кубически метра годишно – такова е приблизително количеството вода, което за същото време изтича по река Нил. Недостигът на вода в редица страни става все по-осезаем.
Има много подобни предупреждения
„През ХХ век много войни се водиха за петрола, войните на ХХІ век ще бъдат за водата” – това е една от най-често цитираните прогнози по тази тема. Тя е от 1995 година и е на тогавашния вицепрезидент на Световната банка. Казаното е в случай че не променим основно отношението си към питейната вода. Последваха многобройни подобни предупреждения. През 2009 година генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че поради недостиг на вода в световен мащаб „мирната конкуренция може да прерасне в насилствени конфликти”.
Изненадващото е, че тези прогнози не са се сбъднали все още. Например в Северна Африка или в Близкия Изток. Там още от 80-те години на ХХ век има хроничен недостиг на вода. Египет от 70-те години насам потребява повече вода, отколкото има, в Йордания това е така от 60-те години, а ресурсите на Израел, чисто математически, са били изразходени още в 50-те години на ХХ век. Ако недостигът на вода можеше да става причина за войни, в този район от десетилетия би трябвало да се водят ожесточени битки за скъпоценната влага. И не само там, но и в много други сухи области на планетата. Но това не е случи. Защо?
Има други форми на водата: тази в продуктите
Когато започнах да пиша книгата, изходих от същата предпоставка като много други експерти и политици, а именно, че снабдяването с вода става – ами с какво? – с вода. Вода в реките и в язовирите, подпочвена вода, която се извежда на повърхността посредством помпи. Водата такава, каквато всички я познаваме: прозрачна и течна. Вода, която може да ни намокри.
Но има и друга форма на водата, за която често пъти забравяме, въпреки че когато става дума за снабдяване, тя играе съществена роля. А именно водата, която се съдържа в продуктите.
Който отглежда овошки и зърнени култури, има нужда от вода. И то от много вода. За да узрее една единствена ябълка, са необходими 70 литра, а за килограм пшеница са нужни цели 1300 литра. Който купува ябълки, зърно и други аграрни продукти на световния пазар, всъщност внася вода. И съответно пести литрите, които сам би изразходвал за производството им.
Новата тема: виртуалната вода
Точно това правят страните от Близкия Изток – внасят зърнени култури, вместо да ги произвеждат. Използват водните ресурси на други страни, и то в значителен размер. Тони Алън, експерт по водата от лондонския Кингс Колидж (Кралски колеж) е нарекъл тази форма на H2O „виртуална вода”. А тя съставлява около една шеста от глобалното потребление на вода. Към най-големите нетни износители на виртуална вода се числят Съединените щати, Канада, Аржентина и Бразилия – те произвеждат големи количества аграрни продукти, отглеждат добитък, а също и индустриални стоки. Нетни вносители на вода за разлика от тях са Япония, Китай, Индия и повечето европейски страни.
Но от търговията с виртуална вода печелят и по-бедните страни. Вместо, ползвайки големи ресурси вода за напояване, да развиват селско стопанство, те могат да се насочат към изграждането на по-малко интензивни по отношение на ресурсите икономически отрасли. И да използват добивите от тях, за да подобрят ситуацията по изхранването на своето население чрез внос на пшеница и други хранителни продукти. Именно тези незабележими трансфери на вода осигуряват съществуването дори на измъчвани от суша страни, а също така им разкриват шансове за дългосрочно икономическо развитие.
|
