Защо любителите на домашни животни нямат основание да ругаят шофьорите на големи лимузини
Научен поглед към екологичната равносметка на нашите най-мили приятели
Дали собственикът на един голдън ретривър не е също толкова голям екохулиган, както шофьорът на голям джип? Такъв е, казват Робърт и Бренда Вейл, двама архитекти от университета „Виктория” в новозеландския град Уелингтън, които са се специализирали по темите на околната среда.
„Time to Eat the Dog?” („Време да изядем кучето?”), новата книга на двойката, сравнява на 384 страници „екологичната следа”, т.е. сумата на увреждащите природата ефекти от отглеждането на домашни животни с тази от различни други хобита и страсти. В тази картина нашите четириноги приятели изобщо не изглеждат добре.
На първо място това се дължи на факта, че в купичката си те изяждат ценни ресурси. За да установят екологичната следа на нашата домашна зоологическа градина, семейство Вейл са анализирали веществата, съдържащи се в разпространените марки храни за домашни любимци. Изчислили са например, че едно средно голямо куче на ден изяжда около 90 грама месо и 156 грама зърно, съдържащи се в сухата му храна. За производството на това количество – преди сушенето – са необходими 450 грама прясно месо и 260 грама зърно. По този начин за една година в стомаха на едно куче изчезват 164 килограма месо и 95 килограма зърно.
Едно куче = 8,4 декара
За да се произведе килограм пилешко месо, са необходими 43,3 квадратни метра земя (за говеждото месо площта е значително по-голяма). Едно кило зърно се получава от 13,4 квадратни метра площ. Следователно само за изхранването на едно средно голямо куче са необходими 8,4 декара обработваема площ.
На пръв поглед абсурдното сравнение с джипа при един по-внимателен поглед вече изглежда убедително: семейство Вейл използва за сравнение автомобил Toyota Land Cruiser с 4,6-литров мотор. Ако този автомобил за една година измине 10 000 километра, би изразходил 55,1 гигаджаула енергия – в това число е включена и енергията, необходима за производството на автомобила. От 10 декара земя годишно могат да се добият около 135 гигаджаула енергия. Следователно екологичната следа от гумите на ланд крузера е равна на 4,1 декара – това е по-малко от половината от екологичната следа от лапите на домашното куче.
Лапичките на котките оставят екологична следа, равняваща се на 1,5 декара
С темата за влиянието на домашните животни върху климата се занимава и Джон Барет от Stockholm Environment Institute в английския град Йорк. И стига до същия резултат. „Поддръжката на куче е екологичен лукс, нещо направо екстравагантно”, смята Барет. И: „Това се дължи предимно на лошата СО2-равносметка на месото”.
А другите ни домашни любимци? При подобни аритметични примери се получават изненадващи сравнения: котките имат екологичен отпечатък от около 1,5 декара – този резултат е само малко по-добър от този на един VW Golf. За един хамстер са необходими 0,14 декара площ (горе-долу половината в сравнение с покупката на плазмен телевизор), канарчето се нуждае от 0,07 декара. Дори за да отгледаме една златна рибка, трябва да бъдат пожертвани 3,4 квадратни метра обработваема площ – това е „екологична следа от перката”, която отговаря на натоварването на околната среда, причинено от два мобилни телефона.
Пет пъти Нова Зеландия
Подобни изчисления са съвсем по вкуса на Дейвид Макей, физик от университета „Кембридж” и съветник на британското правителство по енергийните въпроси. Според него сдобиването с домашно животно трябва да се обмисли точно толкова внимателно, колкото и покупката на нова кола. Защото това, което всеки собственик на дакел би счел за самата невинност, а всяка любителка на котки – за безвредна лична работа, се оборва от кумулативния ефект, който се получава при отглеждането на кучета и котки в домовете по света.
Само за да се нахранят котешките муцунки в десетте най-богати на котки държави в света, са необходими 400 000 квадратни километра обработваема площ. Което е малко повече от един път и половина площта на Нова Зеландия. Площта на други пет Нови Зеландии е необходима, за да се заситят и кучетата от десетте най-богати на кучета страни.
Дотук за изхранването. Но домашните животни увреждат околната среда и по друг, още по-агресивен начин. Според едно изследване на специализираното списание „Mammal Review” само в месеците от април до август във Великобритания 92 милиона диви животни са станали жертва на котките – всяка от тях убива дузина птици, малки бозайници или жаби. Сравними изследвания в САЩ и в Австралия стигат до подобни резултати. Още един ефект: котките намаляват хранителните ресурси за живеещите на свобода хищници като соколи и невестулки.
Там, където минават кучета, изчезват птичи видове
Ами кучетата? И там нещата не стоят по-добре, дори да не ловуват! В 2007 година австралийските биолози Питър Банкс и Джесика Брайнт наблюдавали птиците в няколко горски района край Сидни, за да установят как влияе разхождането на кучета върху разнообразието на видовете там. Установили, че дори където кучетата се разхождат само на каишка, се срещат 35 процента по-малко птичи видове и 41 процента по-малко отделни екземпляри. Едно изследване, което се провежда във Великобритания, дава основание да се приеме, че кучетата дори са отговорни за изчезването на някои редки видове птици, като например европейския козодой (Caprimulgus europaeus).
Остават фекалиите на домашните животни. Според изследване, проведено в Тенеси, животинските фекалии имат съществен принос за бактериалното замърсяване на реки и поточета. Завишената концентрация на бактерии във водата намалява съдържанието на кислород и по този начин застрашава рибите и другите водни животни. Особено отровни са изпражненията на котките. В 2002 година голям брой морски змии на калифорнийския бряг умрели от заболяване на мозъка, предизвикано от едноклетъчния организъм Toxoplasma gondii – паразит, който се среща в котешките изпражнения. Той попада в реките и в районите на устията, защото много собственици на котки изхвърлят фекалиите на животните си в тоалетната чиния. Към засегнатите морски животни спадат дори делфините и китовете.
Да се намали консумацията на месо на четириногите
Какво трябва да прави екологично осъзнатият любител на домашни животни? Най-напред нека прибере показалеца, с който сочи други – например хората, които обичат през отпуската си да летят или пък харесват коли с големи купета. А след това е добре да намали консумацията на месо на четириногия си любимец. За да се намали наполовина екологичната следа на едно куче е достатъчно то да се храни със същата храна, която консумира и човекът – тя съдържа много по-малко протеини, отколкото кучешката храна, продавана в магазините. Освен това е необходимо да се намали качеството. „Когато котчицата ви получава филенца, това е много месо”, казва Робърт Вейл. Ако обаче яде рибешки главички или други остатъци, това било далеч по-екологично – и ни най-малко не представлявало измъчване на животното.
Собствениците на кучета не би трябвало да разхождат любимците си в райони с много диви животни, а собствениците на котки поне през нощта е добре да ги държат у дома. „Котките са нощни животни. Ако искате да не ловуват, най-добре не ги пускайте навън през нощта”, казва Майкъл Удс, защитник на животните от английския град Саутхемптън. Робърт Вейл дори има предложение за най-смелите, които биха се отказали от меката козина за галене: Ако непременно искате да имате домашно животно, казва той, „изберете такова, от което има и допълнителна полза”. Например кокошка, която донякъде компенсира екологичната си следа, като снася яйца.
Не желаете кокошка в дневната си? Разбираемо е. Но тогава остава едно минимално изискване към вас като собственик на котка или куче: не се обаждайте при следващата дискусия за екологичните грехове на други хора!
|
