Защо трябва да принудим петролните концерни и банките да поемат отговорност
Аварията на сондажната платформа „Дийпуотър Хорайзън” в Мексиканския залив доведе до най-голямата екологична катастрофа в САЩ. Длъжни сме да извадим поуки от този гигантски провал. Подобно замърсяване с нефтен разлив не бива да се повтаря. Това обаче може да се избегне само ако заложим нов курс на икономическата и обществена политика. С други думи, ако се научим да отчитаме какво действително ни струват дадени икономически начинания. А те ни излизат много по-скъпо, отколкото досега бяхме склонни да признаем.
Ценности извън пазарната икономика
Примерът с нефтеното замърсяване: търговският риболов на Луизиана, който носи 2,5 милиарда долара годишно, е почти преустановен. Докато нефтът се разлива по бреговете, приходите от туризма спадат ден след ден. Освен това трябва да се отчетат и огромните загуби на екологични активи, които са извън традиционната пазарна икономика, но са от изключително значение за нашето съществуване.
Към тези „услуги, предоставени от природата”, които до момента не сме включвали в сметката, се числи например регулирането на климата – влажните райони поглъщат въглероден двуокис и по този начин намаляват затоплянето на земята. Или пък опазването на бреговете: районите, които се наводняват, предпазват намиращите се зад тях земи от разрушителната сила на водните стихии. Освен това, и не на последно място, природата има културна, естетическа и психологическа стойност – например като зона за отдих и почивка.
Стойността на делтата на Мисисипи: 47 милиарда долара
Едно проведено неотдавна научно изследване прави опит да изчисли услугите, предоставени от екосистемата на делтата на Мисисипи. В него се посочва, че общата им стойност е между 12 и 47 милиарда долара годишно. Ако разгледаме икономическия принос за период от десет години, паричната стойност на делтата като природен актив на човечеството възлиза на 470 милиарда долара; за едно поколение, т.е. 25 години, тази сума се натрупва до 1,2 трилиона долара. Пазарната стойност на „Бритиш Петролиум”, концернът, който е отговорен за бедствието в Мексиканския залив, преди катастрофата беше 189 милиарда долара.
Между рухването на сондажната платформа и банковата криза съществуват редица прилики. И в двата случая се стигна до катастрофа, тъй като рисковете от предприемаческите начинания бяха прехвърлени върху обществото. Боравеше се с рискове, които многократно надхвърляха стойността на фирмите и концерните, които ги предприемаха. При това и в двата случая беше напълно възможно отговорните фирми да предприемат предпазни мерки.
Политически пропуски
Но инвестиции в сигурността не са били направени. Това е пропуск и на политиката, която законово не е осигурила нужните стимули за такъв вид инвестиции. Когато частни фирми в стремежа си към печалба разрушат общи блага, държавата получава евентуални плащания за обезщетение чак след продължителни юридически битки. В крайна сметка споровете винаги са били решавани по благоприятен за икономическите предприятия начин.
Например така нареченият Oil Pollution Prevention Act (Закон за предотвратяване на нефтени замърсявания) ограничава размера на компенсациите, които даден нефтен концерн дължи за щети, нанесени при разлив на нефт вследствие на катастрофа до 75 милиона долара за всеки отделен случай. Все пак това важи само ако предприятието не може да бъде обвинено в криминални действия. Друг закон, Price Anderson Act, определя като горна граница за обезщетения при аварии в атомни централи сумата десет милиарда долара.
Тези закони улесняват концерните в решението им да поемат твърде високи рискове, когато става дума за обществените богатства.
|
