Белинташ
Място за среща с боговете
Светилището е на 8 часа път пеша от Кръстова гора, която, според баба Ванга, е едно от трите най-силни енергийни места у нас.
То се намира на 30 км от Асеновград, като при Червен трябва да се хване отклонението за Горнослав. От Първомай разстоянието е малко по-дълго – около 50 км. Междуселските пътища са поддържани и все пак някоя дупка може да ви изненада в последния момент. Вече след махалата Врата платното става по-подходящо за джип, отколкото за лек автомобил. Но изпитанието е само около 2 км. Горе, до табелата за природната забележителност, където се е свило малко гробище, колата може да се остави без никакви притеснения и за през нощта.
Пътеката тръгва през тайнствен горски тунел и след 200-300 м стига огром­ния скален масив. Той е дълъг към 800 м и на пръв поглед полегат, но после става ясно, че има почти перпендикулярни стени, високи до 150 м. След десетина минути сме при втора табела, съобщаваща за два кладенеца, които „неизвестно как са издълбани“ в скалата. Почваме да ги търсим и спираме запленени от гледката – от лявата ни страна река Мостовска Сушица прорязва нежните гънки на Родопите, в които се гушат двайсетина родопски къщи. Отдясно покрай нейния приток са се накатерили къщите на махалата, по чието име е кръстено селото.
Намираме се на култово място, ползвано не само от древните траки, но и от общности, живели преди тях, разказва планинският водач Иван Ганев. Поне три са доказателствата за това: масивът е разделен на три части, а древните народи, минали през сегашните български земи, са смятали, че всеки разцепен камък е проявление на Бог и затова има божествена сила. В източната част на скалата е открит олтар. Там са намерени парчета керамика, каменни изображения, скални ниши и изсечени стъпала. Особено ценна е откритата сребърна плочка с лика на Сабазий, най-почитаният тракийски бог, известен със способността да се възражда.
Наличието на изворна вода е третият признак, казва Иван, който по образование е философ и педагог, но от десетина години използва всеки свободен ден, за да изучава района. Ето в тази щерна винаги има вода, колкото и да е сухо времето. Правен е следният опит – водата се източва напълно и след 20 часа в малкия басейн, издялан в скалата, пак искри животворната течност.
Минаваме първата скална цепнатина и се насочваме към втора, по-голяма щерна с диаметър около 2 м. Тя също е пълна с вода, а около нея откриваме няколко цилиндрични дупки с диаметър 10-20 см, както и различни по дължина улеи. Има хипотези, че тук са живеели хората, създали варненския некропол. Те са били от същата общност, която е населявала един от най-дълго ползваните култови центрове у нас – той се намира на десетина километра от това място – до село Горнослав – и е бил почитан от 4000 до 2000 г. пр.Хр., период, който съвпада с датирането на варненския некропол. Според други теории, Белинташ е бил древна астрономическа обсерватория, а знаците върху скалите са небесна карта, разказва водачът ми.
Третата част на скалата е отделена с процеп, който изглежда малко страшен за прескачане. Може би там е най-омайващата гледка? По-добре да остана тук и да не рискувам да се изтърколя по стръмните скали.
Избирам си един от 5-метровите улеи, които изглеждат изкусно издълбани, и лягам в него. „Леглото“ е топло и гладко. Древните народи са имали по-силен усет от нас за местата, наситени с енергия – те са ги познавали добре и са ги наследявали един от друг, повтарям си думите на Иван. Неслучайно много наши манастири, като Бачковския, са строени там, където е имало тракийски светилища.
Отпускам се в скалната цепнатина и не мисля за нищо. Над мен планира бело­опашат мишелов. Докато го следя, всички притеснения и тревоги сякаш напускат тялото ми. После затварям очи и се унасям. Колко време е минало – не знам, нечии гласове ме изваждат от безтегловността: момче и момиче влачат палатка, въже и карабинери. Размърдвам се – лека, без спомени, готова и аз да полетя.
Пътят към Чотрова махала слиза надолу през гиздава местност. В огромни дворове се белеят стари къщи с чардаци, които може и да са от турско време, на други места чевръсти майстори правят ремонт. След близо час стигаме къщата на Данчо Чотров, който след голям пожар я превръща в малък семеен хотел. Тя носи името на рода, живял тука поне от 250 години. Разположена е между трите светилища – Белинташ, Хайдушки камък и Караджов камък, и е една от шестте махали на село Врата, което се състои още от Чуката, Курджиева махала, Капата, Ряката и Врата. Освен тях в района се намират Аитвото и Питвото, светилища, запазили древните си тракийски имена.
|
