GEO 06/2011
Чилийски трусове
Хълмът Санта Лусия е пищен зелен парк с панорамни площадки, балюстради, стълбища, скулптури, останки от стара крепост, фонтани – истински оазис в центъра на инак забулената в смог 6-милионна чилийска столица Сантяго, опасана от Андите. Санта Лусия винаги е пълна с влюбени двойки и с излегнали се с книгите си в тревата студенти от двата университета наблизо – Чилийският и Католическият. Има и много туристи. Не само заради хубавата гледка от хълма. А и защото преди 470 години, на 12 февруари 1541 г., точно на това възвишение конкистадорът Педро де Валдивия провъзгласява раждането на град Сантяго де ла Нуева Естремадура.
Но войнствените местни индианци мапуче не се примиряват с нашествениците. Издебват Валдивия да замине със стотина от общо 150-те си бойци, за да потушава въстание в друга област, и решават да видят сметката на останалите в скромния тогава Сантяго 55 испанци, които държат за заложници 7 индиански касика (вождове). Селището е обкръжено от 20 000 готови за атака мапуче и заложниците започват да окуражават с викове своите. Испанците губят ума и дума. Но не и Инес де Суарес, огнената любовница на Валдивия. Тя размахва меч и лично обезглавява един след друг и седмината касика, а главите им хвърля сред прииждащите индианци, които в ужас се разбягват. Сантяго и испанската власт оцеляват.
Самият Валдивия, увековечен по-късно в паметници на хълма Санта Лусия и на централния градски „Площад на оръжията“ (Пласа де армас), също се прочува с жестокостите си срещу индианците. Първият генерал-губернатор на Чили загива от ръката на бившия си коняр, поиспанченият мапуче Лаутаро, вдигнал народа си на война със завоевателите. Но преди това църквата разделя конкистадора с любимата му Инес, защото в Испания той има законна жена. Инес и днес може да се види на грамадна картина в Музея на Сантяго на „Пласа де армас“ – как сече глави на касици...
Пак на „Пласа де армас“ има още един монумент – Паметник на индианеца. Грубо издялан стилизиран торс, който държи отрязаната си глава...
Екзекуцията на касиците станала на 11 септември 1541 г. Точно 432 г. по-късно, пак на 11 септември, но през 1973 г., Чили отново преживява кървава драма. Първият й акт се разиграва в президентския дворец „Ла Монеда“ на „Площада на конституцията“, който е само на броени минути от „Пласа де армас“. Военна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет извършва държавен преврат и обезглавява правителството на лявата коалиция „Народно единство“ начело с президента социалист Салвадор Алиенде, който загива в бомбардирания „Ла Монеда“. Днес край отдавна реконструирания дворец се извисява паметник на Алиенде, а през 2008-а анкета на Националната телевизия посочва радетеля на „мирния път към социализма“ като най-великия чилиец. Но през 1973-а срещу привържениците му се разгръщат брутални репресии. 30 000 са убити изчезнали безследно, подложени на изтезания. Около един милион души емигрират. Диктатурата, ръководена от Пиночет, продължава 17 години. Тя пада чак през 1990 г., след което Чили започва да се връща към демокрацията, а по домовете си се прибират бегълците от хунтата. Включително онези около 600 „български“ чилийци, живели като емигранти в България, учили у нас, завързвали приятелства и любови, женили се помежду си или за българ(к)и, радвали се на раждането на децата си, които проговаряха направо на български...
„Върнахме се и заварихме зашеметяваща с лъскави банки, търговски центрове и студен делови ритъм страна. Социалните контрасти обаче са още по-резки, отколкото през 70-те. Сега имаме един безпощаден неолиберален модел, в който икономиката обира похвалите на МВФ, като прави богатите все по-богати, а бедните все по-бедни,“ казва училият у нас и женен за българка Хуан Карлос Гутиерес. Въпреки че е историк, той изхранва семейството си като дистрибутор на автомобили. А Чили, въпреки че е сочена за страната с най-стабилна и най-развита икономика в Южна Америка, белязала 6% растеж през 2010 г., е поставена от ООН сред 15-те държави в света с най-неравномерно разпределение на благата. 20% или 3,5 милиона от 17-те милиона чилийци живеят в крайна бедност, сочат данни на чилийското правителство от края на 2010 г. Става дума за хора, които трябва да оцеляват с по 100 долара на месец. А таксата за обучение само за един месец в държавен, не в частен университет, е между 500 и 800 долара...
В Чили да търсиш икономическа справедливост или възмездие за престъпленията на диктатурата е трудна работа. Заради заложен капан от покойния вече Пиночет. След като взема властта, генералът не връща на американците национализираните от Алиенде медни мини, които носят основния доход на страната. Оставя ги държавни. И прави техен главен акционер една държавна структура – чилийските въоръжени сили. Така гарантира на военните възможността да срутят икономическия фундамент на всяко непослушно правителство, без да мръднат от казармите си.
|
