GEO 09/2011
Цветен дъжд, смях и забрава под дъгата на Холи
www.martegallery.com
Кога за последен път джапахте боси в цветна локва, поляхте съседа с кофа боя или танцувахте в забрава, покрити до неузнаваемост с розов и жълт прах? В Индия отговорът на този въпрос идва бързо. „На фестивала Холи!“, ще каже всеки. И ще се впусне в ентусиазиран разказ за последните си преживявания – кога, къде и как.
С идването на пролетта по цял свят започват редица фестивали и традиционни празненства, едни от тях с религиозен оттенък, други считани за наследници на древни езически ритуали. Докато ние в България си имаме Баба Марта и шарени яйца за Великден, в Египет тече Шам ел Нисеем за плодородие на земята, китайците празнуват началото на своята Нова година, а Боливия чества фиестата на Пухляй с песни за плодотворен нов сезон. В Индия пролетният фестивал е не по-малко цветен. Всяка година в края на зимата, през последното пълнолуние на индийския лунен месец фалгуна, което е нашият март, празненствата за Холи покриват цялата страна с цветовете на дъгата. Различията в раса, социална прослойка и религиозни възгледи са измити от леещите се по улиците варели с боя, облаци от розов и жълт прах покриват лицата на ликуващи хора, а зад всеки ъгъл се крие артилерия от деца със заредени водни пистолети. Всеки се чувства свободен да се развихри по детски, да пее и танцува, да пръска с боя и да хвърля пълни шепи с цветен прах по когото му падне. И какъвто и начин да бъде избран за участие, едно е сигурно: никой няма да завърши деня в сутрешния си вид. Покрити от глава до пети с боя, омазани и изтощени от интензивните празненства, всички се прибират вкъщи с детски усмивки и грейнали очи.
За това колко стар е Холи фестивалът може да се спекулира. Описан е подробно в текст на санскрит от VІІ век, в историята за Ратнавали. Съществуват обаче каменни надписи от 300 г. пр.Хр., сочещи за практикуването на ритуала още тогава. В днешни дни празникът се чества както в Индия, така и в Непал и Шри Ланка. Буквално преведена, думата Холи означава „огън“ или „горя“.
На много места в Северна Индия вечерта преди официалния ден на Холи по улици и площади се палят големи огньове като символ на добрия край.
В района на Барсана пък празникът се отбелязва, най-просто казано, с бой с пръчки. Там жените се събират и с пръчки гонят местните мъже, които всячески се опитват да ги провокират. Откритите им опити за флиртуване са съпроводени от песни, разказващи за любовта между Кришна и Рада.
Има няколко популярни легенди около произхода и значението на Холи. Една от най-широко разпространените е тази за царя демон Хиранякашап. Той дотолкова бил обхванат от мания за величие, че наредил на всички да боготворят и почитат само и единствено него. Един ден обаче узнал, че синът му Прахлад е поклонник на бога Нараяна и в изблик на гняв наредил на сестра си Холика да вземе в скута си Прахлад и да влезе с него в огъня, за да го убие. Холика се подчинила, спокойна, че дарбата й да не допуска огъня да я нарани ще я спаси, без да подозира, че тази нейна сила съществува само ако влезе сама в пламъците. И така, Холика изгоряла, а Прахлад, под закрилата на бог Нараяна, бил спасен от огъня и възнаграден за своята преданост.
Други свързват празника с историята на младия Кришна и приятелството му с Рада. По улиците от всички посоки се чуват възгласи „Харе Кришна!“ и „Раде, Раде!“. Предания разказват за това как Кришна се върнал вкъщи една вечер, натъжен, че кожата му не е светла като на любимата му Рада. За да го успокои, майка му го посъветвала на шега да намаже лицето на Рада с какъвто иска цвят и той така и сторил. И оттам тръгнал обичаят на Холи да поръсваш с пъстър прах лицата на всички околни. Историята се е превърнала в официалното Холи извинение на иначе сдържаните и консервативни индийци по време на фестивала открито да флиртуват с противоположния пол и да забравят всякакви социални табута и дискриминация.
Съществува и трета версия, много близка по същество до познатия ни ден на влюбените, Свети Валентин. Според легендата на Каамадева, когато любимата на бог Шива умира в пламъците на огъня, той потънал в печал и се оттеглил от всички, за да се отдаде на медитация. На земята животът започнал да става все по-тежък, година след година трудностите се трупали и всичко това разтревожило боговете. Парвати, дъщеря на планините, била влюбена в Шива, и също потънала в медитация. В паника, останалите божества се обърнали към Каамадева, богът на любовта. Той изстрелял една от стрелите си към Шива и ефектът бил налице. Шива се събудил, влюбил се в Парвати и двамата се оженили.
Moже би затова Холи е познат в Индия освен като празник на цветовете, също и като празник на любовта.
В центъра на фестивала: Вриндаван по време на Холи
За да изживееш фестивала в цялата му сила и колоритност, Вриндаван и рожденото място на Кришна, Матура, са централни за празничните шествия в Индия.
Тази година Холи се падна на 19 март и Вриндаван беше моята дестинация за целта. На два часа път с влак от Делхи, градчето е разположено на устието на река Ямуна върху площта на някогашни гори, славещи се като любимо място за танци и игри на младия Кришна. В околностите му има над 5000 храма и то целогодишно привлича поток от хинду поклонници, търсещи духовна връзка с божеството. В резултат на големия интерес в града са открити множество ашрами и йога училища, отворени както за местните, така и за посетители от Запада.
|
