Фотоизкуство:
Цветовете на мрака
Кенси Гьопел и Йенс Варнеке пътуват по света и превръщат нощта в ден. С джобни фенерчета и факли фотохудожниците слагат своите „Lightmarks", „светлинни знаци”, в удивителни пейзажи. Създават се картини от движение, светлина и мрак.
Когато те работят, наоколо е тъмно като в рог. Дали на снимката изобщо ще се види това, което са снимали, те разбират едва когато проявят филма. Кенси Гьопел, на 35 г., и Йенс Варнеке, на 38 г., правят снимки от светлина и мрак. Идеята за това се родила до едно замръзнало езеро в Норвегия, при първото им съвместно пътуване.
© Кенси Гьопел и Йенс Варнеке
Следи от светлина в мрака
– Седяхме в микробуса фолксваген, пиехме греяно вино, играехме със свещи, запалки и правехме снимки с дълга експонация – спомня си Кенси. – После внезапно ни се прииска да излезем навън на студа, сред застиналия, оскъден планински пейзаж, който на шведски се казва фьол – така тук наричат планината над горския пояс. Каква магическа атмосфера!
Никаква светлина, само пълната луна; никакви звуци, само скърцането на снега под обувките ни. Подгрени от виното и изпълнени с жизнерадостно чувство, те се пързаляли по леда и рисували с джобните си фенерчета светлинни следи в мрака. На брега оставили фотоапарата, с време на експонация фиксирано на „безкрайно”.
Това събитие е запечатано на три снимки: на едната със светлина е изписано „Кенси”, на другата – „Йенс”, на третата е изписана думата „природа”. На заден план в наситено синята светлина на луната се вижда планинското езеро.
– Решихме, че трябва да продължим с експериментите – казва Йенс. – Но минаха повече от шест години, преди действително да се захванем с това. Тази идея ни беше завладяла. Странно е, че всъщност никога не сме я обсъждали.
Преди три години все пак го направили. Оттогава пътуват по света: Испания, Южна Франция, Калифорния, Лапландия, три месеца с велосипеди през Патагония – в търсене на изключителни пейзажи, сред които да рисуват своите светлинни картини. Двамата добри приятели стават двойка. От някогашните несръчни случайни произведения се развива уникален вид изкуство, който те наричат „Lightmark”. Принципът е лесен, осъществяването му обаче изисква опит, усилия и преди всичко търпение.
Денем Кенси и Йенс търсят подходящи мотиви: скала, надвиснала над река, превити от вятъра дървета, кактус в пустинята. С помощта на компютърна програма изчисляват кога и къде ще изгрее луната. Определят кадъра и маркират местоположението на фотоапарата. Когато по-късно в тъмнината се върнат тук, за да направят снимката, разчитат на добре свършената предварителна работа.
Дългата експонация превръща движението във форми
В окуляра на фотоапарата не се вижда нищо. С джобни фенерчета, светодиодни лампи, понякога с факли, единият от двамата рисува следи в тъмнината, докато другият стои зад фотоапарата. По време на работния процес се вижда винаги само една светлинна точка – едва дългата експонация превръща движението във форми: спирали, елипси, концентрични кръгове, виещи се линии, готически арки, филигранни кълбета.
– Непрекъснато експериментираме с нови форми и светлинни източници – казва Йенс.
Понякога държат „светлинната четка” с ръка, понякога я мятат, завързана на лента, във въздуха. Докато лампите светят фронтално в обектива, те оставят двуизмерни следи. Ако обаче се движат и назад или настрани, на филма се появяват понякога бледи, понякога по-ярки линии и се образуват скулптури, които създават впечатление за триизмерност. Двамата художници работят с 50-тина различни вида светлинни източници. Някои от тях са създадени специално, за да светят по определен начин.
|
