Дизайнерски колекции в селския магазин
Да намериш най-новата мода в шикозните и скъпи бутици на Милано не е никакво изкуство. Но и до днес ме удивява, че всеки селски магазин предлага модели от актуалната колекция. Че в многобройните храмове на изисканата кухня в страната работят първокласни готвачи, се разбира от само себе си. Но дори и по будките при панаирджийските атракции на крайбрежието, в схлупените колиби в някоя маслинова горичка или на местата за почивка край пътя, зад печката и тезгяха стоят майстори в занаята; винаги добре облечени, с изрядни прически – те представляват огромното мнозинство от населението. Вкусът и стилът „покриват” цяла Италия, както пудрата захар – кекса.
В момента съм запленена от равнината Марема и намиращия се до брега й остров Джилио, до който се стига за един час с ферибота. Там се разхождам из заливчета с каменист бряг, далеч от пътищата, по които могат да се движат коли. Ако не броим задължителните паметници на бореца за свобода Джузепе Гарибалди, в градчетата няма забележителности, които да си заслужава да споменем. Затова и автобусите, които разхождат групички, тръгнали да пият кафе, и училищни класове, остават на много сигурно разстояние. Заедно с мен на красотата на отдалечения остров се наслаждават най-вече местни двойки без деца.
Спокойствие на Тиренско море
Няколко гмуркачи и ветроходци, лесно разпознаваеми по тениските си, бавно крачат по павираните улици, разхождат се из покритата с ниски храсти местност, наричана тук макиа, и подремват по плажовете.
Седя на голям, объл камък на остров Джилио, потопила пръстите на краката си в Тиренско море. Темпераментът му е като на изкуствено езеро – само от време на време пуска по някоя вълничка към мен. Ние сме добър екип.
Надлъж и нашир никакъв музей, нито църква, които някой пътеводител би отбелязал като „задължителна програма”. Разположеното на 400 метра надморска височина село Кастело със замъка може да се разгледа за половин час. На хоризонта се очертават още два от седемте острова на тосканския архипелаг: Монтекристо, който е национален парк със статут на природен резерват, и Пианоза, където пък има оскъдна инфраструктура. Както почти навсякъде по крайбрежието на Марема, тук няма кой знае какво за правене.
Шест важни въпроса
Ето как човек изведнъж се оказва с много време, през което да мисли за важни въпроси: Дали вече е сряда? Дали да не взема да поплувам малко? Дали в обраслите скали са се скрили морски таралежи, или пък миди с остри ръбове? Дали да обуя марковите обувки за къпане, които купих в онова смесено магазинче, които обаче са толкова cool, че всъщност не искам да ги намокрям? Дали тази вечер да не си похапна пак салата от морски дарове, която в цяла Италия, във всякакви варианти и ценови класи, не ме е разочаровала? Наистина ли са изминали три десетилетия, откакто гледах към същото това море и, като напълно неграмотна в областта на кулинарното изкуство, храбро дъвчех първата си хапка маринована сепия? И на шестте въпроса отговарям с „да”.
И така, влизам във водата с новите обувки за къпане. Божествено е да лежиш, почти без тегло, по гръб във водата. Само дето не е тихо: вятърът подхваща няколко хартийки и довява към мен един стар шлагер на Ерос Рамацоти. Колко лесно било да не обръщаш никакво внимание на чудатостите на един стар приятел.
|
