GEO 04/2010
Докосване до дивата природа на Израел
Както всяка сутрин, часовникът ни събужда в четири часа. Тридесет минути по-късно обикновено се натоварваме в раздрънкан пикап и потегляме към малък резерват за птици, намиращ се в покрайнините на Ейлат. Там Борис провежда изследване върху миграцията на белочелите сврачки в рамките на следдокторската си специализация. В допълнение, и двамата участваме в опръстеняването на мигриращите птици. Районът на Ейлат се намира на един от най-важните прелетни пътища.
Ала днешният ден не е като другите. Вече е краят на май и повечето мигранти са пристигнали по гнездовищата си в Евразия. След почти три месеца без почивен ден е време за ваканция – осем дни сред дивата природа на Израел. Планирайки своето пътешествие, ние почти напълно пренебрегваме традиционните туристически маршрути из светите места. Акцент за нас са природните забележителности и дивите им обитатели. Както винаги, първичният импулс, подтикващ ни да се втурнем в подобно приключениe, е да се докоснем до непознатото. Ала зад него се крие и по-дълбока идея – да дообогатим вече заснетия в страната фото- и видеоматериал. Целта ни е, когато се върнем в България, да представим Израел в по-необичайна светлина. В ранни зори натоварваме старото рено, собственост на резервата, и после гледаме сутрешния блок на Канал 10, по който излъчват заснет от мен кратък репортаж за миграцията на птиците. След това набързо навестяваме колеги, които ни снабдяват с карти и къмпинг-оборудване. И може би най-важното – получаваме последни инструкции за безопасно пътуване.
Потегляме на север по главния път, пресичащ надлъжно пустинната долина Арава – едно от най-горещите места в Израел, с температури, достигащи до 48°С. Малобройни са растителните видове, оцеляващи сред засолените пясъчни дюни. От дърветата преобладават акациите, които формират саванен тип растителност в долината. В този сух район на много места съзираме иронично звучащи пътни знаци, предупреждаващи за опасност от наводнение. В действителност тук валежите са рядкост, но когато ги има, могат да са опустошителни. Поради липсата на растителност по голите склонове на околните планини дъждовните капки се превръщат в кални потоци. Водната маса се събира в каньоните, връхлита в долината и често преобръща автомобили, пътуващи по оживеното шосе.
Първата ни спирка е най-големият ерозионен циркус в света – Махтеш Рамон, намиращ се в пустинята Негев. Той е дълъг 40 км и има формата на удължено сърце. Кратерът е изграден от разнообразни скали, поради което земната повърхност има петнист характер. Преди стотици милиони години Негев е била залята от океан, а днес находищата на вода там са силно ограничени. Потегляме по черен път, лъкатушещ по периферията на кратера в посока малък оазис. Той е привличал хората още от древността, за което свидетелстват останките на хан.
Преди 2000 години през кратера Рамон е минавал Пътят на подправките.
Днес оазисът привлича на водопой много животни. Около локвите забелязваме следи от копитата на азиатското диво магаре, което е реинтродуцирано в Негев. Над миниатюрното водно огледало кръжат няколко бледи скални лястовици. Цяло семейство тромпетни чинки кацат до локвата, за да утолят жаждата си.
Тъй като Махтеш Рамон е резерват, в него не е разрешено оставането след залез. Затова, когато слънцето пада ниско над хоризонта, се отправяме към бедуински къмпинг, в който да прекараме нощта. Опъваме палатката си под аранжимента на арабски ритми. В противоположната част на къмпинга има нощно заведение, в което облечени като арабски шейхове мъже пушат наргилета. Не знам дали са автентични бедуини или всичко е постановка за привличане на туристи, но ако второто предположение е вярно, то стратегията определено работи. Заведението се препълва с клиенти.
Ярко потвърждение за суровия характер на пустинята получаваме на следващия ден на пътя за Мицпе Рамон – единственото населено място в циркуса. На входа на градчето няколко нубийски козирога просят храна от туристите. Те причакват автомобилите по средата на шосето. Щом шофьорите спрат, животните мигом се изправят на задните си крака, надничайки в колите. Встрани от пътя по-свенлив млад мъжки екземпляр дъвче захвърлена на земята хартиена опаковка от храна.
Следобед потегляме на северозапад към Ницана, намираща се близо до границата с Египет. Районът е едно от най-известните места за наблюдение на птици. Спираме край пътя и с бинокли и зрителна тръба се взираме из полупустинната равнина. В далечината бавно се придвижва голямо стадо от домашни животни – предимно овце и малко кози. Предвождат ги два забулени силуета – съдейки по осанките, вероятно са жени.
|
