GEO 01/2011
Другата Колумбия
Това е родината на кокаина. Територия, на която свирепи бунтовници и брутални наркотрафиканти си оспорват властта в една нескончаема спирала от кръвопролития. Страна с милиони бежанци, където властват корупцията, беззаконието и покварата, а всеки новопристигнал чужденец е просто обречен да бъде жертва.
Така хората най-често си представят Колумбия. Стереотипът е толкова трайно възприет, че задачата да променят световното обществено мнение, която местните власти са си поставили, изглежда направо непосилна. Не помагат особено и всички достойнства на държавната рекламна кампания с мотото: „Колумбия – единственият риск е да поискаш да останеш“. Според нея рисковете, които дебнат чуждия турист, са най-вече в климатичните особености в различните части на страната, пресеченият релеф и огромният брой красиви жени. И още: „Това е страна с население от 42 милиона души, като 99% от тях са добри, гостоприемни и трудолюбиви хора. И те не произвеждат кокаин!“
Признавам, че аз лично бях впечатлен от тази рекламна кампания, защото тя мотивира съвсем друг интерес към страната, която сме свикнали да асоциираме с наркотици и нищо друго. Въпреки всичко, една немалка част от туристите, запътили се към Колумбия, отиват там именно заради кокаина. И това е съвсем лесно обяснимо – отлично качество на минимална цена, както е винаги, когато се пазарува директно от производителя.
Въпреки че да отидеш на място и да видиш как го правят, според мен, е и най-сигурният начин да откажеш кокаина завинаги. Не че всички хора, които някога са наблюдавали как се произвеждат кренвирши, после са станали вегетарианци. Но в случая с манифактурата на кокаин детайлите са особено отвратителни.
По природа не съм гнуслив и моментът, в който тумба цветнокожи младежи с немити крака почне да разтъпква купчините листа от коката, ни най-малко не ме притеснява. Но когато дойде време шумата да се залива с дизелово гориво или керосин, а после в добавка – сярна киселина, ацетон и натриев карбонат, това вече ми изглежда твърде нездравословно. Главният майстор взема малко от разтвора в шепа, пробва го на вкус и бързо го изплюва вътре. Процесът продължава с бъркане, а после с претакане и това, което се изхвърля, е зелената маса. Горивото и киселината се запазват, за да бъдат допълнително третирани с още сярна киселина и някакви други препарати. Едва тогава сместа се оцежда и каквото е останало – това е кокаиновата паста. Или така наречената база, която се суши и продава на прекупвачите. Обикновено от два тона кока листа могат да се извадят до два килограма базов материал. Печалбата за трудолюбивите стопани не е никак голяма, но ако са имали добра реколта и достатъчно сярна киселина на разположение, с този поминък те изкарват малко повече, отколкото ако биха гледали кафе или орхидеи например.
Това, което ми прави впечатление, е, че никой от местните хора не си и помисля да шмърка кокаин, да си го маже по венците или където и да било, за да стимулира централната си нервна система.
Дъвченето на листа от растението Erythroxylon coca е съвсем друга работа. Южноамериканските индианци го правят от векове, а в наши дни някои техни лидери дори са готови да водят ожесточени спорове от трибуната на ООН в защита на la hoja sagrada – свещените листа, както ги наричат.
За разлика от Боливия и Перу – другите големи страни производителки на кокаин, които покриват европейските пазари, продукцията на Колумбия е насочена главно към Северна Америка. Вътре в страната остава една нищожна част, колкото да бъде задоволен интересът на чуждестранния туристопоток.
Една вечер в Богота си направих труда да проверя как вървят цените на място. В сравнение със София, където грам кокаин с много примеси се пласира за около 100 долара, в колумбийската столица реалната му цена е 1 долар. Ако нямаш подходящи местни приятели, може да ти го пробутат и за 10, но ако си в кондиция за пазарене и говориш испански, тогава – 2 до 3 долара. Проблемът е, че не се намират много разфасовки на дребно и както се правиш на тарикат, може да се сдобиеш с цяла буца, а после да се чудиш какво да я правиш. Което си е цяло предизвикателство.
Колумбия обаче може да бъде истински впечатляваща с други неща, които нямат нищо общо с кокаина. Като например с факта, че на територията й има около 14 000 вида пеперуди и 456 вида бозайници – от мечки до китове. Разновидностите птици и жаби са толкова много, че Колумбия е призната за най-богатата държава на планетата в това отношение. Там растат повече от 3500 сорта орхидеи и по производство на цветя Колумбия всъщност е номер едно в света. Държи и челното място в класацията по добив на изумруди.
В центъра на Богота има един приятен музей, посветен на тези зелени скъпоценни камъни, посещението в който ме върна в детството със спомена за един много популярен филм през 80-те години на миналия век: Romancing the Stone или „Романът за камъка“, както го бяха превели на български, с Майкъл Дъглас, Катлийн Търнър и Дани де Вито, които се гонят из колумбийските джунгли с разни бандити, паравоенни и наркотрафиканти в надпревара за огромен изумруд. Накрая един крокодил го глътва, заедно с ръката на най-лошия преследвач.
|
