Галапагос или „Последният рай на земята”
Архипелагът Галапагос с площ 7880 квадратни километра, възникнал от вулкани, се състои от 13 големи острова, 6 по-малки и 107 скали. Териториално принадлежи на Еквадор. Както е известно, след посещението си тук натуралистът Чарлз Дарвин публикува през 1859 година своя фундаментален труд за произхода на видовете, който преобръща представите за историята на човешкия род и хвърля в смут вярващите християни с твърдението, че човекът е еволюирал от по-низшите бозайници, а не произхожда от праотеца Адам.
Истинското начало на моето вълнуващо пътешествие към едно от най-добре съхранените от посегателствата на Човека кътчета в света започна от остров Санта Крус. Изненада ме буйната растителност, защото бях чел колко оскъдни са водните източници на архипелага.
За първи път европейци попаднали там през 1535 година, когато корабът на епископа на Панама Томас де Берланга се озовал в зона на безветрие и обединените течения Ел Ниньо и Хумболтово го отнесли далеч в океана. След десет дни безпомощен дрейф, от борда зърнали островите, добрали се благополучно до тях, но липсата на вода накарала испанците бързо да ги напуснат. В края на ХVІ век тук пристигали и други испански каравели, но безплодната пустинна суша не ги привличала с нищо.
Силните тукашни объркани течения често отклонявали корабите от курса и на моряците започнало да им се струва, че тези странни острови сякаш се преместват по повърхността на океана. Затова ги нарекли Лас ислас Енкантадас (Омагьосаните острови).
През ХVІІ век в тях все по-често намирали убежище английските пирати – буканиерите. Тук поделяли заграбената плячка и попълвали запасите си от храна и вода, даже един от тях, Уйлям Коули, съставил и първата карта на архипелага. През 1700-ата година на Галапагос пристигнала френска експедиция с два кораба. Французите останали само месец и напускайки островите, ги нарекли „най-отвратителното място в света“.
Нова страница в историята на архипелага разгръща годината 1793-та, когато островите стават база на китоловните флотилии. Един от заливите се превърнал в своеобразна пощенска станция – преминаващите кораби оставяли писма, които вземали завръщащите се у дома морски съдове.
Първия опит за колонизация на островите предприел генерал Хосе Вилямил, който през 1832 година официално ги обявил за еквадорска територия, като ги преименувал на архипелаг Колон (по името на Колумб). Било основано и селище от помилвани затворници, които при посещението на кораба „Бийгъл“ наброявали триста души.
Години наред опитите да се създадат постоянни колонии, най-вече от каторжници, пропадали. През 20-те и 30-те години на ХХ век на архипелага пристигали норвежки, еквадорски и немски емигранти, но почти всички бързо го напускали поради недостига на вода.
През 1959 година (по повод 100-годишнината от публикуването на фундаменталния труд „Произход на видовете“) правителството на Еквадор обявява архипелага за национален парк, а през същата година се създава и международен фонд „Чарлз Дарвин“ със седалище в Брюксел, Белгия. За да се изучава и съхрани екосистемата, през 1964 година на остров Санта Крус била построена и „Станция за изследвания“, която също носи името на големия учен.
Сухоземните гигантски (наричани още слонски) костенурки са истинската причина за названието на архипелага. Именно в тяхна чест (от galapago, на исп. – костенурка) фламандският картограф Абрахам Ортелиус го нарекъл Галапагос – твърди норвежкият изследовател Тур Хейердал.
При откриването на островите костенурките наброявали около 250 000 екземпляра, а днес са останали приблизително 15 000 и главната заслуга за тяхното оцеляване е на същата тази „Станция за изследвания“, в която те биват отглеждани и после разселвани по островите. Същият метод се използва и при сухоземните игуани – безобидни същества, въпреки че външността им наподобява праисторически чудовища.
Най-известната, но будеща съчувствие и тъга костенурка, обитаваща архипелага, е Самотният Джордж – последният известен представител на своя вид. Макар че отскоро се появи надежда и за този почти столетен самотник – ДНК тестове са показали, че костенурките от остров Исабела имат генетично родство с тези от Пинта – родното място на Джордж. Което означава, че той скоро може би ще има потомство.
|
