GEO 08/2010
Храмът на Зороастър лекува духа с огън
Преди да се излезе от руската репуб­лика Дагестан, на юг, досами границата с Азербайджан, се извисява каменната крепост Дербент, която в средата на VІІ в. сл.Хр. е била южна порта на Кубратовата Велика България. Тя е ключът за прохода между брега на Каспийско море и острите върхари на Кавказ. Оттук се промушвали керваните с камили, поели по северното разклонение на Пътя на коприната – от Персия нагоре към суровинния Север. Този проход контролирали Кубратовите българи, като организирали там огромни пазари на стока и роби. На търговците, чиито кервани не разтоварвали стоката на прабългарските „молове“, нашите предци налагали транзитни такси за преминаване. Два века по-късно кан Крум за първи път в Европа пломбира минаващите транзит през страната ни товари от Византия. Дали някъде в Кавказ ще открия поне бледи сенки от това величаво присъствие?
|
Стратегията на Азербайджан за насочване на държавните капитали от нефта към туризма сега се реализира в пищна реставрация на старинни крепости, на храмове, джамии и др. Те получават статут на културни резервати. Музеите са пълни с щатни гидове, с историци-изследователи и охранители. В тях се срещат и безценни за нашата древна история знаци. В Националния музей на килимите в Баку се пазят старинни експонати с втъкани орнаменти, характерни за чипровските килими и, както мартеницата, те са с доказан български произход. |
И днес е жив огънят в храма на Зороастър, изграден преди 1800 години. Той е само на
30-ина км от столицата на Азербайджан, Баку, на Апшеронския полуостров на Каспийско море, който днес изцяло е накълван от нефтени сонди. Бликащият от земните недра газ лесно се възпламенява и не угасва дори при сняг и дъжд.
„Хуните, връщащи се от набег в Мидия (Иран) свили по друг път и минали край огньове, надигащи се от скали в морето..., и пристигнали в родината си“, съобщава византийският дип­ломат и историк Приск, живял в стана на Атила. Древните последователи на пророка Зороастър (VІ в. пр.Хр.) построили над него каменен защитен саркофаг и го нарекли „Атешгях“, на персийски – място на огъня.
На нас, българите, пророкът Зороастър би трябвало да ни се пада прапрадядо. Роден е през VІ в. пр. Хр. в Балх, Бактрия, сочена от някои изследователи за далечната ни прародина. Зороастризмът издига в култ от небесните светила само Слънцето и неговия пратеник на Земята – огъня. Траките, а по-късно и християните богомили също обожествявали единствено Слънцето от небесните тела. Същото преклонение е дълбоко кодирано и във фолклора ни, където светилото е наричано по човешки Райко. Целият ни празничен календар е конструиран върху позициите на слънцето – Коледа (с централна роля на обредния огън) бележи зимното слънцестоене, а лятното – Еньовден. Тогава се разпалва и кръгла жарава, която сякаш е слънцето, и в нея пристъпват нестинарите. Има и още един празник, запазен само у волжките българи – Науруз (нов ден на персийски). На 21 март, пролетното слънцестоене, за тях започва Новата година и тогава чистят дома, а младите прескачат запалени на открито огньове. Дали пък нашият Сирни Заговезни не е преоблечен Науруз?
Огънят като Ноев ковчег
„Атешгях“ е построен през ІІ в. сл.Хр., когато огнепоклонници попаднали на бликащия от земята огнен дъх. Приели мястото за свещено като пазител на огъня и тук заприиждали поклонници от цял Кавказ, от Персия и чак от Индия. Според пророка Зороастър проявеният свят е движен от две начала, от два принципа: доброто божество Ахура Мазда и злото – Ариман. Извисяването на духа се постига чрез съзерцание на борбата между Доброто и Злото, между Светлината и Мрака, а не в участието или вземането на страна в тази битка.
Странно защо добива такава популярност култът към огъня, след като е познат на човека от хилядолетия? Отговорът е в светото писание на зороастрийците „Авеста“. В него се известява за опасност благословената земя на арийците да бъде пленена от царя на мрака.
Храмът на неугасващия огън край Баку бил възприет като своеобразен Ноев ковчег. Поклонниците си построили манастир с килии „единочки“. Те били вегетарианци, а повечето от тях спазвали и строг обет за мълчание. Спели върху каменния под. Докато съзерцавал пламъците, един от тях 5 години не промълвил нито дума. Вярвало се, че мълчанието заличило негативните отпечатъци от греховете му, натрупани през многобройните прераждания на земята.
Стените на каменните килии са изписани на санскрит, на фарси и хинди. Отшелникът запечатвал свои прозрения при сливането си с Ахура Мазда чрез слънчевите лъчи и огъня, но споделял и сведения за себе си. Търговец дарител на храма „Атешгях“ е написал на фарси: „Дойдох от Исфахан до град Бадеккюбе, (древното име на Баку, което значи Градът на ветровете). Пристигнах за свещения празник Науруз.“ Това е споменатият новогодишен празник на зороастрийците, тачен и от волжките българи.
|
