Из Пиренеите на магаре
Тя е на осем години, с шоколадов цвят и е опитна планинарка. „Разрешeте да ви запозная – Маргерит!“, провиква се мъжът с четинестата брада и спокойната походка и посочва магарицата, с която ще прекараме следващите два дни. След това Франсоа, селски стопанин от Онак във френския дял от Приненеите в департамента Ариеж, показва на мен и на приятелката ми планинарка Одил как да оседлаем магаретата, как да ги чешем и да ги храним.
За разлика от Високите Пиренеи, в този спокоен, първичен район с неговата по-мека природа не се срещат много туристи. Франсоа и съпругата му Клодин от 40 години управляват няколко планински хижи и отглеждат магарета. Някога използвали тези издръжливи животни за превоз на товари; днес те пренасят багажа на туристите и при необходимост превозват и децата им.
Жълтурче = почивка
„Магаретата ще превърнат прехода ви в приключение, защото те му придават душа“, смята Клодин. „Хората придобиват съвсем друга нагласа“.
Никак не е трудно да повярваме на думите й. Маргерит желае да си почине още след първите две минути. Причината е, че е забелязала жълтурчета (Taraxacum sect. Ruderalia) край пътя. Със заострена муцуна и впечатляваща сила магарицата дърпа и хрупа любимите си цветя, а после благосклонно се съгласява да продължим. На първо време.
Следващият час минава под знака на тиха битка, защото Маргерит вижда навсякъде жълтурчета, бял равнец и дори – небесният рай за магаретата на земята – кестени.
Минава доста време, преди да успея да се наложа и тя да тръгне след мен на повода.
Застинали пъстърви в блестящата река
Двудневният ни преход, който започва в Aunac, продължава към градчето Seix и по път по билото води до Soueix-Rogalle, минава първо край рекичката Salat, която бълбука по камъните, блестейки на слънцето. Вървим през тунел под короните на дърветата, през светли брезови горички, ухае на вода, на гъби и на мокро дърво.
В Seix забелязвам колко силно впечатление предизвикваме. Едно детенце сочи към нас с широко отворени очи, по-големите деца приближават и галят животните, възрастните ни поздравяват с усмивка. Маргерит остава невъзмутима при цялата тази суетня. Само сергията на един продавач на зеленчуци ни създава малко грижи – налага се да поизбутаме магарицата покрай щайгите с ябълките.
След това започва изкачването – през дъбови горички, към хребета Serre de Rapheu. Тук растителността е много по-наситено зелена и по-пищна, отколкото очаквахме. От другия край на долината блести белият масив на високия 2838 метра връх Valier. Той е символът на региона. Виждаме го целия следобед, докато вървим по панорамния път на около 700 метра височина.
|
