GEO 07/2010
Из Виена с “Бай Ганьо” вместо пътеводител
„Их бай Ганьо” – валчест чичка се сочи с пръст в гърдите и гледа хитровато младичкия касиер във виенската сладкарница „Аида”. После се обръща да види какъв ефект е произвел върху спътниците си. Те се правят, че не са с него, докато касиерът неразбиращо повтаря „Я, бай Ганьо, я” и минава към следващия клиент. Слава Богу, потомъкът на бай Ганя все пак не ощипа клетия касиер, както предшественикът му е постъпил с хубавичката мома зад щанда.
Знаменателната сцена от 2010 година ме подтикна да използвам вместо пътеводител из австрийската столица книгата на Алеко, та като достойна щерка на внука му инженер Ганев да видя светите за Ганьо Сомов от Казанлък места. А понеже екскурзовод ми беше Сашка Журкова, дамата, която от години събира експонати за Музея на българските преселници в Австрия със специална зала „бай Ганьо”, със сигурност нямаше да пропусна важен „обект”. Защото Сашка е ровила с месеци из Държавния австрийски архив и е открила всички адреси на нарицателния герой.
Хотел „Лондон”
„...Стигнахме във Виена и спряхме в традиционния хотел „Лондон”. Слугите снеха от колата моята чанта, поискаха да вземат и бай Ганьовите дисаги, но той от деликатност ли, кой знае, не им ги даде.
– Как ще им ги дадеш бе, братко, гюл е това – не е шега, миризма силна – ще бръкне да извади някое шише – иди го гони сетне! Ти не ги гледай, че са такива мазни. Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да докопат нещо.”
Четем тематичния откъс от „Бай Ганьо”, докато трамваят скрибуца към „Флайшмаркт” № 28 – адресът на хотел „Лондон”, който, разбира се, отдавна не е хотел, а сграда с апартаменти за твърде състоятелни люде. Нормално – хем е в центъра, хем има богата история. Къщата е опасана със скеле. И това е нормално – богаташите поддържат лукса си на ниво. Както личи от името (флайш на немски означава месо), тук преди 2-3 века е бил пазарът за мръвки. Аристократичната постройка външно е непроменена от втората половина на ХVІІІ век, когато там се е помещавала гостилница „Белият вол”. Тя била известна с учтивото обслужване и вкусните ястия. Затова освен „базов лагер” на унгарските търговци на добитък от Гьор, в гостилницата редовно си угаждали знаменитости като Готхолд Лесинг, Ференц Лист и Рихард Вагнер, Йозеф Хайдн, Фридрих Ницше... Първоначално цялата сграда принадлежала на императорския военен комисар Франц Карл фон Цолерщайн. Следващият собственик също не е случаен минувач, а придворният бижутер на императрица Мария Терезия – Франц Едъл фон Мак. Гостилница „Белият вол” постепенно се превръща в странноприемница, за да могат търговците, които идват да хапнат, спокойно да пренощуват. Така в началото на ХІХ век тя се слива със съседното здание, което и до ден-днешен си е хотел „Пост”. Между другото, специално снимах тамошния асансьор, чиито външни врати са непроменени от 18... и не знам си коя година, защото може би пред тях бай Ганьо настървено е дърпал дисагите си от попълзновенията на пиколото.
Отсреща е гръцката църква, т.нар. „Грихен байзел” от 1447 г. Там правоверният християнин бай Ганьо със сигурност е удрял по един кръст и се е бръквал с някой кройцер за свещичка, преди да продаде гюловото масло.
Гръцкото кафене
На срещуположната страна пък е описаното от Алеко „гръцко кафене”. Мястото, където нашенците, отседнали в хотел „Лондон”, пийвали сутрешното си „кайве” и... преглеждали българските вестници, които пристигали във Виена с ден закъснение по трена. Табелка „От 1829 година” доказва автентичността на кафенето. Впрочем и обстановката не е променяна оттогава – орехова ламперия, сепарета с преградки от матирано стъкло с кристални елементи, старинни полилеи и безкрайно дълъг бар с наивистично разголени пасторални дами зад него. Идилия! Та ако искате да попиете атмосферата на Алеко, просто трябва да изберете сепаре и да си поръчате нещо. Същевременно ще се потопите в историята, защото преди век и нещо с елегантната си подредба и дървения вътрешен балкон с вита стълба и резбовани парапети кафенето било една от забележителностите на стария град.
|
