GEO 12/2011
Към покрива на Индокитай
Автобусът се тресеше по неравния и тесен планински път и ни лашкаше по острите завои. Шофьорът майсторски избягваше дупките, потока от насрещно движещи се превозни средства, биволите, каруците, скупчилите се на улицата хора, разстлания да съхне ориз и десетките мотопеди, които хаотично ни заобикаляха от всички страни. Неведнъж се разминавахме като по чудо с катастрофа. Изглежда, че за кратко време бяхме станали симпатични на местните богове и те приятелски ни закриляха.
Разстоянието от Ханой до Са Па е само 340 км, но се преодолява за около 9 часа, без значение колко умело човек се справя с препятствията по пътя. Групата ни се състоеше само от учени, а целта на пътуването ни във Виетнам бе да изберем местата, в които през следващите пет години ще изследваме какво влияние оказват промените в климата върху оризовите екосистеми и биологичното им разнообразие, и то в условията на различни традиционни методи на земеделие. Бяхме се насочили към Са Па, защото знаехме, че в този район на голяма надморска височина планински племена от столетия добиват ориз по един и същ начин – в терасовидно разположени ниви, оплетени от сложна система от напоителни канали, далеч от механизация и индустриално използване на химикали. Оризът е основният източник за препитание на милиарди хора по земята. Увеличаването на добивите му и в същото време устойчивото развитие на земеделските райони и опазването на биологичното разнообразие са основна грижа не само на развиващите се страни, но и на развитите държави, които осъзнават рисковете от намаляването на този изключително важен за човечеството хранителен ресурс и преексплоатацията на природните богатства. Целта на екипа ни, обединен от проект със звучното име „Легато“, бе да проучи местните условия и да разработи препоръки за дългосрочното устойчиво развитие на оризовите екосистеми в Югоизточна Азия чрез прилагане на методи от екологичното инженерство. Това е нова научна дисциплина, занимаваща се с устройството, дългосрочното наблюдение и моделиране на екосистемите.
Са Па е сравнително малко, но оживено градче, само на около 25 км от границата с Китай. Разположено в сърцето на планината Хоанг Лиен, през последните години то се е превърнало в едно от най-посещаваните от туристите места заедно със залива Ха Лонг, древната столица на Виетнам Хуе, градовете Хо Ши Мин и Ханой. Градът се появява на политическата карта едва в края на ХІХ век, когато френските колониални войски и мисионери трайно се настаняват в района. До края на Втората световна война французите изграждат голям брой административни сгради и за кратко време планинското селце придобива европейски облик. За съжаление в последвалите тежки следвоенни години голяма част от сградите са разрушени, но заради гордо извисяващата се над останалите постройки църква човек все още има усещането, че се намира в Европа. Пазарът на Са Па е мястото, където най-добре може да се усети духът на планината и да се почерпи енергия от контактите с местните. От всички краища на планината тук се събират хора от различни етически групи, за да продават стоките си – от многочислени видове ножове и музикални инструменти до огромно количество от традиционните за района везани с брокат дрехи. Разнообразието от цветове, хора и стоки е голямо и човек бързо се насища с впечатления.
Виетнам е мултиетническа държава. На територия три пъти по-голяма от България живеят почти 90 млн. души от 54 етнически групи. Етническите виетнамци (кин) са около 86% от цялото население, а значително присъствие в страната (с над 1%) имат кхмерите, хоа, тай, та, нун, муонг и хмонг. В Са Па и околностите му обитават шест племена – хмонг, дао, тай, дзао, гиай и кса фо – всяко със собствен език, история и традиции, като сред тях най-многобройни са хмонг. Хмонг е хетерогенен етнос, включващ в себе си голям брой групи, отличаващи се със собствен диалект и обичаи. Докато мъжете изглеждат доста еднакво и е трудно на пръв поглед да бъде определена принадлежността им, то жените ясно се отличават по характерните за племето дрехи и накити. Така според цвета на кърпите и шапките, които жените носят в района, могат да бъдат различени черни, червени и пъстри хмонг, а в други части на полуостров Индокитай в облеклата са застъпени други цветове.
Както и останалите планински племена, хмонг се препитават основното със земеделие. От столетия те сеят ориз на голяма надморска височина, в стъпаловидно разположени ниви. Подобни терасовидни ниви могат да бъдат видени и на други места в Югоизточна Азия, но тези в планината Хоанг Лиен впечатляват с разположението и труднодостъпността си. На места могат да бъдат преброени до над 100 тераси, разположени една над друга, като разстоянието от най-ниско разположената до крайната може да надхвърли километър. Трудно е да си представи човек колко усилия са необходими за обработката им. В тази дейност обикновено участва цялото семейство, като от ранна възраст децата се научават на труд и отговорност. Честа гледка са и млади жени с привързани към гърба си бебета да копаят на нивата или пък четири-петгодишни деца, нагазили до коленете в рядката кал, да садят ориз наравно с възрастните.
|
