Камарг - между морето и земята
Някога тук е било морето. След като се е отдръпнало, останала тази плоска земя, обрасла с оскъдна трева и все още подвластна на Нептун, белязал целия край със солени мочурища. Тук гнезди розово фламинго, уникална порода диви черни бичета съжителства с яки бели коне, а местните момчета търсят слава в “камаргската надпревара“ – битка за панделката на рогата на бика.
В прочутия френски Прованс, на юг от Арл в делтата на Рона се простира местността Камарг.
Спорно е дали названието идва от името на живелия там богат римски земевладелец Аниус Камар, но няма съмнение, че славата на този край се дължи на маркиз дьо Барончели, аристократ от италианско потекло, романтик и ентусиаст, посветил живота си на опазването на местните традиции и митове. Той се заселва тук в края на ХIХ век, възхитен от самобитността на мястото, за да утвърди уникалните местни породи коне и бикове и да възроди културата на пастирите. Нобеловият лауреат Фредерик Мистрал, който по същото време възражда провансалския език и култура, възхитен от неговата отдаденост на каузата, възкликва: „Поверявам ти Камарг“.
Арените в този край са останали от римско време, наред с амфитеатрите и акведуктите. Но не са малко и новопостроените: запазените от древността не са достатъчни, за да удовлетворят съвременната жажда за зрелища. Във френския юг процъфтява традицията на коридата. Мнозина я ценят в класическия й испански вариант. Но е популярна и не особено позната по света местна версия – лишена от кръвопролитния финал с убийството на бика и триумфа на тореадора, размахал като трофей (ако е бил особено блестящ) отрязаните уши на жертвата си.
„100 евро… 150 евро… 200 евро…“ Гласът в микрофона наддава премията, докато застаналото в центъра на арената черно биче ловко отбягва опитите на притичващите край него младежи в бяло да откъснат червената панделка, окичила рогата му. Бичето не препуска, само отклонява в последния момент глава и засилилият се смелчага остава с празни ръце. Задачата не е лесна: не може да се предскаже в кой момент бикът все пак ще реши да подгони натрапниците. А те, парадирайки с дързостта си и с бързината си, трябва всеки миг да бъдат готови да прескочат парапета на арената, за да се укрият от острите рога.
Този, който успее да откачи панделката, получава премията.
А тя е толкова по-висока, колкото по-трудно е било да се надхитри бикът. Това е състезанието, известно като курс камаргез – „камаргска надпревара“.
Най-ловките се прославят в цялата околия, печелят уважението на съгражданите си и възхищението на момичетата. Прочуват се и биковете – знаят се имената им и в чие стадо (менада) се отглеждат. Така ги представят: „Бикът Рами от менадата Русти“. Имената на най-славните бикове се споменават и след смъртта им. Наскоро посветиха изложба на бика Гоя, звезда на камаргските игри.
В края на ХIХ век такива състезания не е имало. Краят е бил западнал, хората бедни. Маркиз дьо Барончели строи ферма в района и се захваща да възстанови камаргската порода бичета, споменавана още в текстове от гало-римската епоха.
Днес това е единствената европейска порода бик, все още считан за див.
Смята се, че произлиза директно от критския си събрат, срещан на фреските в Кносос. Той е малък и лек (тежи 250-350 кг за разлика от достигащите 600 кг испански събратя), поради което тичането му се удава. Рогата му са извити във форма на лира и панделката стои елегантно на тях, което явно вдъхновява Барончели, когато измисля правилата на безкръвната корида. Маркизът създава и организацията Nacioun Gardiano, Нация на пастирите, чиято цел е да пази местните традиции, обичаи и език, да научи хората да се гордеят с труда си.
Негова е идеята да се създаде знака на Камарг – преплетени котва, кръст и сърце, символ на вярата, надеждата и любовта, а също и на спойката на рибарите (котвата) и пастирите (тризъбците на кръста) в Камарг (кръста и сърцето, християнското милосърдие на светите Марии).
Днес пастирите гордо носят традиционното си облекло, което доста напомня дрехите на каубоите от уестърните. Яздят уникалната местна порода полудиви бели коне, също възродена от маркиза. Делниците им се разнообразяват от важни събития, следващи естествения ритъм на занаята. На празника на пастирите на 1 май в Арл се стичат ездачи от цялата околия, шествието завършва с църковна служба на провансалски език в чест на патрона им свети Георги. Истински спектакъл е ферадата – жигосването на едногодишните бичета с клеймото на стопанина им. В началото на лятото стадата се изкарват към пасищата, а в началото на зимата след завръщането им, е кастрирането на бичетата, които ще бъдат използвани в състезанията.
|
