GEO 11/2010
Кратка разходка из Русе (Европа)
По време на османското владичество селяните, живеещи край Русе, вярвали, че на всяка от портите му варди по един черен арап – ще те пусне, казват, ама ако го „цунеш отзад”. Тази леко непристойна история, регистрирала страха на селския труженик от големия, „враждебен” град, е една от стотиците, които директорът на регионалния исторически музей Николай Ненов е записал по време на митарствата си из региона и публикувал в книга.
„Онова, което ме прави жив и ме амбицира, са полевите изследвания – говоря със стари хора и събирам истории. Историите са тези, които всъщност движат света,” казва Ненов, в чийто портрет са се насложили образите на бивш боксьор, историк, етнолог, зевзек и сладкогласен изпълнител на народни песни.
За себе си Николай казва скромно, че е обикновен човек, който работи за своя град. И бърза да изреди нещата, които тук са се случили
за пръв път в България
Главен „виновник” за много от тях е османският управник-реформатор Мидхат Паша, който за четири години – от 1864 до 1868 – успява да превърне Русе от задрямал ориенталски градец в административен център с европейска архитектура, култура и здравеопазване.
През 1864 г. в Русе се открива първата модерна печатница у нас. Година по-късно, за първи път в България улиците получават имена, а къщите – номера. През 1866 г. е прерязана лентата на първата железопътна линия в страната, свързваща Русе с Варна. През 1875 г. заработва първата бирена фабрика „Света Петка”, наречена на скалната църква в Поломието, където по онова време пивото отлежава. През 1881 г. от дока на русенската корабостроителница слиза първият български кораб – товарен шлеп без двигател.
Мелниците, чугунолеярните фабрики и останалите предприятия акумулират пари, поради което през 1881 г. в Русе е открита първата частна банка – „Гирдап”.
И за да не останете с погрешното впечатление, че индустриалният бум е задушил културния живот – през 1897 г. в Русе е осъществена първата кинопрожекция в България. Най-старият международен фестивал за музика у нас – „Мартенски музикални дни” – също е родом от Русе.
Европейска архитектура
Джазменът бат’ Петьо Парчето обича да разправя как селяните, които в миналото идвали на пазар в Русе, си изували цървулите при Халите, ходели боси по „Александровска”, за да не калят паважа и зяпнали, се дивели на архитектурата...
Според Ненов този разказ подсказва за една специфика, която малко населени места в България притежават. Градовете, които са имали крепостни стени, са преплели своя живот с тях и независимо дали стените същестуват или не, ги „помнят” – чрез възлови кръстовища или улици. Така в Русе булевард „Цар Освободител” следва точно линията на крепостната стена на османския Русчук, а една от портите на града е била тъкмо при сегашните Хали, където влизащите спирали – но не за да си изуят цървулите, а за проверка.
Днес стените на крепостта ги няма – по силата на Берлинския договор тя е разрушена, а камъните са вградени в обществени постройки – камбанарията и разширението на катедралния храм „Света Троица” (1632 г.), оградата на градската градина, църквата „Вси светии” (съборена през 1975 г. от комунистическата власт, за да освободи място на Пантеона на възрожденците.)
Имало е на какво да се дивят селяните, идващи в Русе. Заради разположението му на Дунава и европейския му архитектурен облик от края на ХІХ и началото на ХХ век, градът бил наричан Малката Виена. През миналата година Русе спечели почетна награда за най-красив град в България, а 267 от сградите му са обявени за паметници на културата.
Най-емблематичната от тези аристократични постройки е Доходното здание, разположено на централния площад „Свобода”. То е издигнато през 1901 г. в стил неокласицизъм по проект на австрийския архитект Паул Бланк. Името на сградата издава предназначението й – да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за театралния салон, библиотеката, казиното и магазините, които се помещавали в нея. Неслучайно крилатият бог на търговията Меркурий е кацнал на покрива й. Днес Доходното здание е приютило драматичния театър „Сава Огнянов” и културния център, носещ името на родения в Русе австрийски писател Елиас Канети (1905-1994). „Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук,” пише нобеловият лауреат в трилогията си „Спасеният език”. В книгата Канети описва колоритно и родната си къща на улица „Гурко”13.
Пред Доходното здание се разстила градската градина със символа от герба на Русе – Паметникът на свободата. Той е издигнат през 1909 г. от флорентинеца Арнолдо Дзоки по случай 30-ата годишнина от Освобождението на България, а двете оръдия „Круп” зад него са ветерани от руско-турската война (1877-1878).
|
