Градски маршрути:
Лайден – един стар град с леко сърце
„Защо, смятате, е скочил във водата” – пита ни Маартен т'Харт (65). Вятърът бучи в тесните улички на малкото рибарско селце Маасльойс. Маартен т'Харт се е загърнал в изтъркано кожено яке, а думите му почти не се разбират. Посочва към тесния градски канал, който тече успоредно на пешеходната зона.
Току-що ни е разказал как преди войната един млад съпруг извадил младата си съпруга от сиво-зелените води – една истинска история, която той е описал в книгата си „Плетачката на мрежи”. „Искал да спаси ченето й! По онова време то често било част от чеиза на момичето. Изваждали зъбите на невестата, за да спестят на мъжа бъдещи разходи за зъболекар”.
Със сестрата Лени се връщаме в миналото на Маартен т'Харт
От няколко часа (но може да е бил само един час, а усещането да е за повече време) вероятно най-четеният холандски автор, сестра му Лени и аз се разхождаме в родното място на двамата. Вали дъжд, студено ми е и краката ме болят. Но двамата енергично преминават първо през накипрените улички на миниатюрния исторически център, а след това, ускорявайки крачка, поемат по широките улици в посока на река Маас и пристанището.
Отрасли като деца на гробар в строгите традиции на евангелизма, закалени от детство без топла вода, отопление, музика и други светски излишества, тренирани в упорство чрез свръхдоза посещения на църква и молитви, братът и сестрата маршируват покрай историческите фасади на Стадхюискаде с многото малки магазинчета в посока Monstersesluis (Шлюзът на чудовището) и към жълтата Groote Kerk (Голямата църква), завършена в 1602 година.
Мокър свят, много църкви
Минаваме край католическата църква, която в тази крепост на калвинизма била обречена да мимикрира като склад, продължаваме към гробището, където бащата Паув работел като гробар, а после и към ниската рибарска къщурка на улица Патийнестраат, където семейството живеело. Най-сетне двамата се смиляват и влизаме в ресторант Кукминистер, за да опитаме „малкото Маартен т'Харт меню”.
Кое е типичното т'Харт в това меню? „Бързо, вкусно и много”, казва Лени и се усмихва.
Писателят е най-прочутият син на градчето, което наброява 31 000 жители. То се намира между Ротердам и Хок ван Холанд и иначе е известно само с многото си шлюзове. Маартен т'Харт е по-добре познат и от футболиста Халид Буларуз – макар че едва ли е по-обичаният. Поне сред симпатизантите на фундаменталистките християнски партии, които властват в Маасльойс. „Колкото по-мокро е навън, толкова по-пълна е църквата”, казват в Холандия. Морето, този ревящ смъртен враг, през вековете е свило до потискаща теснота вярата, църквата, хоризонта на рибарите.
Нежни чувства към ветровития полдеров ландшафт
„Местните политици от християнската уния дори не ми подават ръка”, казва Маартен т'Харт много доволен и отхапва от топлия багет с чесново масло. Защото безрадостната вяра му е втръснала и той се е научил да свири на пиано, станал щастлив атеист и отлично запознат с библията хроникьор на рибарското общество от своето детство. Дали в най-новия си роман „Дървото на снежинките” („Schneeflockenbaum"), или в спомените си от младежките години „Полетът на дъждосвирците”, които през 1978 г. го правят прочут: той винаги засвидетелства нежното си чувство към ветровития полдеров ландшафт, набразден с канали, потоци, ровове, изпъстрен с кукленски селца и населяван от чепати характери.
Хумористичните разкази на някогашния калвинист, които са лишени от всякаква горчивина, черпят от духовната и топографската среда на младежките му години; те са съкровищници от спомени за хора, улици, анекдоти. Близкият град Лайден бил за Маартен урбанистично убежище от религиозното ежедневие, какъвто е и за неговия литературен герой Юри в „Дървото на снежинките” – роман за историята на едно приятелство.
Силуетът на града е непроменен от 300 години
Когато се срещаме в девет часа сутринта на паркинга пред Музея на мелниците – в центъра на Лайден няма автомобили – той, както всяка сутрин, вече е преплувал много коридори в басейна и е карал 30 минути с велосипед от Вармонд, където живее. И за поздрав – по калвинистки свеж – ме юрва по Бурхт – един от спасителните хълмове от ХІІ век, разположен между реките Стар и нов Рейн, от който се разкрива грандиозна гледка към непроменения от вече 300 години силует на града: кулите на многобройните църкви, каналите и великолепните фасади на старинните къщи.
Първият университет в Нидерландия
Една гледка, която испанците така и не могли да видят: в Осемдесетгодишната война жителите на Лайден устояли на почти едногодишна обсада (с изпитани хитрости, като например наводняването на полдери), след което Вилем Орански им подарил първия университет в Нидерландия. Това привлякло учени и художници като Рембранд и градът разцъфнал като пролетно лале.
Днес наричат Лайден „Малкия Амстердам”: той е така чаровен, както и големият му събрат, но е по-интимен, по-малко туристически, по-весел и благодарение на големия брой студенти – видимо по-млад. Град, който приканва към прекарване на време на открито. Разхождаме се край Рапенбург – най-красивият канал на Холандия. Пред входовете на къщите хора си правят грил. Кафенетата и баровете са пълни, туристи и местни жители се тълпят на пазара пред щандовете със сирене и зеленчуци.
Маартен т'Харт ме повежда към сградата на Академията – сърцевината на университета, до който се намира и ботаническата градина – и към Jean Pesijnshofje при Pieterskerkhof, един от 35-те легендарни малки площадчета в Лайден, с фонтан в средата и обточени с приятни къщички, в които някога бедните можели да живеят без пари и дори получавали безплатна бира. Дарителите разчитали, че по този начин печелят точки за отвъдното. „Религията”, казва писателят, „има и своите симпатични страни”.
|
