Лято в Берлин
„Ще отида при тях“, казва мъжът с пластмасовите сандали и се надига от пейката в парка. „Може да е останало нещо за ядене и за мен“. Но това не изглежда много вероятно. Тайландската му съпруга готви особено вкусно. Пред нея се е образувала малка опашка. Тя е коленичила на една рогозка, заобиколена е от тигани „вок“ и тенджери върху газови контлончета. Съсредоточено приготвя „пад тай“ – запържени оризови нудли: чесън и лук, прибавя нудлите, рибения сос, паста от тамаринд, чушки чили, соев сос, после яйцето, скариди. „Сомчай, салфетка!“. Малкият й син сгъва едно парче кухненска хартия. Тя сипва от ястието в картонена чинийка. Поръсва го с фъстъци и соеви кълнове, сок от лайм – готово. Към това студена бира „Чанг“. Шест евро, моля.
Сядам няколко метра по-нататък на тревата и се чувствам щастлива. Жената вече се занимава със следващата поръчка. Неделен следобеден ден е в „Тайландския парк“, както междувременно наричат Пруския парк насред благопристойния квартал „Вилмерсдорф“. В почивните дни тук се среща азиатската общност в Берлин – преди всичко тайландци, но също и филипинци и лаосци. Тук се приказва, играе, готви. Официално посетителите готвят само за себе си, но вече се е разчуло, че всеки може да опита домашно приготвени ястия на цената на храната в някой стол.
„Малко прилича на парка „Лумпини", казва един приятел, който добре познава Банкок. Подобни сравнения чувам в безброй други вариации. Гробището „Луизенщедтишер Фридхоф“ било „малко като „Пер Лашез“. Улица „Симон Дах“ в квартала „Фридрихсхайн“ била като „Швабинг” в 70-те години“. А пък всичко взето заедно било като „Прага през 90-те години“.
За разлика от повечето градове, в Берлин са интегрирани не отделни села, а цели светове. Този пачуърк от спомени за други места и епохи, който Лас Вегас например изкуствено е създал, в Берлин се е породил съвсем естествено. Художникът Даниел Рихтер нарече града „световна жилищна общност“ . Определението е доста подходящо: случайно съчетаното, импровизираното, стълкновенията и компромисите – това е канавата на този град. Всичко продължава да изглежда така, сякаш развитието му току-що започва. Това кара почти всеки, който дойде тук, да усети в себе си странен прилив на енергия и динамика.
Лятото в Берлин е малко като да избягаш от училище. Тук човек отново може да научи това, което като 16-годишен е умеел така добре: да се размотава, да се пошляе и просто да остави на случайността събитията на деня.
Затова моят план беше прост: възможно най-голяма безплановост. Отлична изходна точка за осъществяването му е „Михелбергер Хотел“ – дизайнерски хотел, силно повлиян от духа на младежките хижи, недалеч от моста „Обербаумбрюке“. По телевизора като на безконечник върви „The Big Lebowski", закуската във вътрешния двор е в обстановка, наподобяващи прочутия берлински „Шребергартен“ – (микроградинка, накипрена от градския човек) – с холивудски люлки и столове за къмпинг. Двама новозеландци за първи път опитват специалитета вайсвурст.
Е, г-н Михелбергер, какво да видя най-напред? Какво е типично за Берлин?
„Идете в Плентервалд“, казва домакинът – „или в къпалнята „Принценбад” – там е цялото шоу на хората от квартала „Кройцберг“. Или пък просто седнете пред Багдад-Дьонер на спирка „Шлезишес Тор“ и гледайте хората, които минават.“
Плентервалд е съвсем наблизо. Там е бил прочутият по времето на ГДР луна-парк, който от дълги години е затворен. Преди на този частен терен човек е можел да се озове само ако притежава известна доза криминална енергия. Днес от време на време се провеждат обиколки с екскурзовод. Но участникът в тях е възнаграден с безподобен филмов декор: паднали пластмасови динозаври и гондоли за спускане по буйни реки спокойно си гният в горичката. Можеш да се почувстваш като Алиса в една завлядана от дивата природа Страна на чудесата. Също така обрасла, но доста по-оживена е легендарната къпалня „Принценбад“. Както беше обещал г-н Михелбергер – това се оказа ваната на жителите на квартал „Кройцберг“. Човек не бива изобщо да се опитва да плува определен брой дължини. Пък и едва ли някой е дошъл тук за това. И за какво му е? Ако прекалено се съсредоточи в плуването, може да изпусне някоя от забавните хитринки на турските момченца, пикник-оргиите на майките им по одеялата край басейна, дефилирането на принцесите от квартала, идването и напускането на кипящата от живот ливада – това е истински празник. Сега и една порция пържени картофки и щастието на голямата ваканция отново изпълва душата ти.
И без това в Берлинското лято нищо не минава без ядене. Дори когато по изключение човек е решил да поеме порция култура, то и това не става без вилица в ръка.
По време на фестивала „Classic Open Air" на площад „Жандарменмаркт“ зад огражденията седят дами с големи шапки, с по килограм перли и си веят с програмката горещия вечерен въздух в деколтето.
|
