Забележителности:

Моля, застанете на опашката!

GEO: Защо възприемаме чакането като неприятно?
Хайнц Шилинг: В живота чакането е особен случай на времето, една пауза в неговото протичане. При всяко нежелано спиране имаме усещането, че прахосваме ценно време. Особено неприятно е, когато се налага да чакаме поради обстоятелства, на които не можем да повлияем. Чувстваме се безсилни.

Можем ли да свикнем с чакането?
Можем да се научим. Животът е обучение и за това как да се отнасяме с времето.

Ставаме ли по-търпеливи с възрастта?
Начинът на чакане, но и отношението към него се променят. На младини човек очаква следващия етап: да завърши училище, да вземе шофьорска книжка, първото собствено жилище. С напредването на възрастта знаем, че времето ни за живот намалява и започваме да го удължаваме с ума си.

Как чакат децата?
Децата очакват други неща: рождения си ден, Коледа – очакват да получат подарък. Те не са по-нетърпеливи, а желаят да се сдобият с нещо, от което ще останат доволни.

Различава ли се чакането на опашка от други ситуации на чакане?
Чакането на опашка е резултат от дресировка, постижение на цивилизацията. Тук проличават валидните обществени правила. Да се наредиш на опашка означава, че можеш да се впишеш в обществения ред. За мен това е цивилизация в най-чист вид.

Вероятно на пръсти се броят хората, които споделят възторга ви от чакането на опашки?
И аз не обичам да стоя на опашки. Но чакането на опашка е много демократичен начин да прекараш времето си. Чаканото става по подреден начин – единствената разлика е в точния момент, в който съответният човек ще бъде наред.

© Getty Images

Значи ли това, че чакането пред входа на някаква забележителност все пак е най-приятният вид чакане?
Тази специална ситуация обединява обстоятелства, които правят чакането по-поносимо. Обикновено предварително е ясно, че разглеждането на забележителността е свързано с известно чакане и човек може да се настрои за това. Често пъти дори се знае колко приблизително е времето за чакане. Тогава е по-лесно да чакаш, отколкото когато чакането е с неизвестна продължителност. Освен това в компания се чака по-добре. Човек не се съсредоточава върху натрапчивата мисъл, че трябва да напредне. На опашката всички са в еднакво положение – накрая всички ще платят еднакъв вход, хората там са нещо като събратя по съдба.

Кога чакащият губи търпение?
Например когато някой се прережда. Това разклаща системата на равнопоставеност в опашката. Бутащият се не се съобразява с общовъзприетия ред и по този начин си извоюва предимство. Това вече е нецивилизовано.

Има ли разлики в това как хората в различните страни чакат на опашка?
Всеки човек чака по различен начин, защото времето е най-личният от всеки възможен опит. Разбира се, има и културни различия в начина, по който се отнасяме към времето. В Източна Азия и Латинска Америка например изкуството да живееш, да се наслаждаваш на живота, са на преден план. В САЩ, от друга страна, господства стилът на енергичните действия, на бързите решения. Там изобщо не обичат да чакат. Изключение прави само Калифорния – в този щат е развита т.нар. „easy going”-култура – човек да приема спокойно нещата.
И в Германия всичко е рационално и много точно планирано. Но ние всички непрестанно се опитваме да надхитрим някак времето.

По различен начин ли чакат мъжете и жените?
За мъжете чакането е нещо досадно. Те разглеждат прекараното по този начин време като загубено. Жените умеят да използват тези моменти като паузи в ежедневието и да им се наслаждават.

Заедно със студенти и други учени вие публикувахте научно изследване, чието заглавие е „Какъв е цветът на времето?” По различен начин ли чакате след тази статия?
Навлизайки в дълбочина в тази тема, аз се научих да чакам много по-добре. Преди това бях нетърпелив човек, дори червеният светофар ме побъркваше. Сега контролирам по-добре ситуации, в които се налага да чакам, и ги използвам, например за да наблюдавам другите хора. Освен всичко друго чакането усилва очакването и съответно предварителната радост.

Автор Аника Крелер