Моят Марибор
Марибор от детството ми (моята родена във Виена баба, поданичка на Негово императорско величество, останала тук в бурната си младост) беше едно потънало във въглищен прах провинциално гнездо, въоръжено до зъби и готово по всяко време да изнесе на плещите си Студената война. Единственият забележителен културен обект беше паметникът на скулптора Славко Тихец, който напомня за ужасите на Втората световна война. Местните хора наричаха огромната бронзова топка в центъра на площада на свободата „Коджак“ – на името на плешивия герой от американския телевизионен сериен филм.
По времето на комунизма бароковата църква в стария град беше склад, от средновековния Лент, най-старата част от Марибор на брега на река Драва, бяха останали само руини. Манастирът на миноритите беше ограден със скеле, за да не пострада някой минувач от падащите камъни от пясъчник, а фасадите на красивите къщи от епохата на сецесиона бяха станали „източно” сиви.
И точно тази ли Пепеляшка от южната страна на Алпите, притисната между австрийската и унгарската граница, известна може би с добро бяло вино и със световната купа по слалом, е една от европейските културни столици за 2012 година?
На времето това е бил транзитен град
Бившата югославска република Словения от 1991 г. е самостоятелна държава, от 2004 г. е членка на ЕС, а от 2007 г. е в еврозоната. Тя е родина на много писатели, режисьори и художници, но повечето от тях живеят в словенската столица Любляна. Марибор се смяташе по-скоро за град на пролетариата (в спомените си виждам тирове и фабрики за перилни препарати) и беше известен като транзитен град по пътя от Грац към Любляна или към морето.
Най-красивите ми детски спомени са свързани с пазара, където селяните струпваха огромни купчини чушки, където миришеше на тиквено масло и гъби и се продаваше боб във всички цветове. Както и с Похорие – висока 1550 метра планинска верига, която започва точно от града. И до днес планината е пълна с диви малини, дебели готвачки по хижите приготвят гъбена супа и žganci – вид каша от елда. А дълбоко в гората понякога дори се срещат кафяви мечки.
Уханието на магазинчето за меденки
Пазарът и Похорие и до днес са запазили притегателната си сила, също като магазинчето за меденки и свещи в центъра на стария град, чийто аромат мога да „извикам в носа си“ във всеки един момент – толкова често бях залепвала нос върху витрината на този сладкарски рай.
С автобус пътят от гарата до лозята и избите, до пистите за спускане и за ски бягане е едва около половин час.
Краят на комунизма, както и икономическите трудности след отделянето от Югославия са освободили енергии и в Марибор.
Каква е съдбата на старите казарми, пустите фабрики, празните киносалони? Днес те са обител на художници, театрали, галерии. Ами старият град Лент? Той е възстановен, а всяка година през юли е огласян от голям празник – двуседмичният фестивал на изкуствата. А какво става с манастира на миноритите? От 2010 г. той е дом на куклен театър, който е спечелил редица международни награди. Негов технически ръководител е канадец, а сцената му е една от най-модерните в Европа – дори само нейната архитектура е истинска забележителност.
„Umetnostna Galerija”, художествената галерия, вероятно това лято ще се премести в нова сграда. Кураторката Симона Видмар разумно не иска да се правят сравнения със сбирките на съвременно словенско изкуство в Любляна. Нейното намерение е в галерията да се представят само прочути международни изложби. „Имаме добри контакти с галерия „Тейт“, казва тя. През 2012 г. тук ще бъдат показани творби от сбирката на галерия „Тейт”, както и голяма изложба-шоу на Ребека Хорн.
Люлка на изкуството
Откакто американският милиардер Джордж Сорос чрез своята фондация „Отворено общество“ започна щедро да подпомага изкуството, като обаче изключи скулптурата и живописта, с цел да създаде конкуренция за вече наложилите се изкуства, в Словения са се установили много пърформънс създатели и видео творци, разказва Симона Видмар. Най-известната словенска галерия в Марибор е „Multimedijski Center Kibla”.
Част от окупираната рekarnа, някогашна армейска хлебопекарница, е преустроена като хотел. Някога тук се е пекъл най-масовият хляб, а днес има възможност за пренощуване в стаи с весели цветове и интернет връзка. Впрочем, магазинчето за меденки на „Glavni trg” и до днес продава меденки – негов управител е Бено Коларич, син на някогашния собственик. Млад мъж с ведър поглед, който вечер опъва жиците на електрическа китара в рок състав и заедно с колегите си често гастролира в Амстердам и Лондон. Един истински европеец.
|
