На брега на пустинята
„Добре дошли в царството на номадите" – така ни посрещат в Дори, град в севернaта част на Буркина Фасо, в южните покрайнини на предпустинята Сахел. С обща площ от над 3 млн. кв. км, или два пъти колкото Аляска, Сахел се простира по цялото протежение на Африканския континент от Атлантическия океан чак до Червено море. Тук зелената растителност изпъква на фона на ситeн охрен пясък, хората са горди и загадъчни, а пиенето на чай – животоспасяваща традиция.
С встъпването в периферията на Сахел пейзажът видимо се променя. Широкият асфалтиран път внезапно свършва и пътуването се превръща в екстремно преживяване. Кàлените къщурки край пътя и големите тъмнозелени корони на манговите дървета, чиято дебела сянка е спасение от изгарящия зной, тук отстъпват пред оголени пясъчни полета и бодливи храсти. Дори хилавите крави, кози и магарета, характерни за пейзажа на Буркина Фасо, по тези места са по-стройни. Природата ги е дарила с дълги крака, за да могат да достигат до високите клони на редките, характерни за района акации и други дървета.
Когато в ранния следобед пристигаме в Урси, температурата на въздуха достига 41°C, а гледката по-скоро прилича на мираж: на фона на охрените дюни на прииждащата пустиня синее пресъхващото езеро Маре Д’Урси (известно с богатото си разнообразие на птици, включително множество прелетни, които идват да зимуват тук), а на брега му, сред ситния пясък, се издигат къщи и дървета с наситено зелени корони в типичните за саваната форми.
Мигове по-късно откриваме, че спасението от сухата сахелска жега се крие не просто под сянката, а в чайника. Освежителната туарегска напитка се прави от зелен чай, лимоново листо и свежа мента. За да се изстуди по-бързо, горещият чай се прелива неколкократно от съд в съд, преди да се сервира с получената по този начин пяна в малки чашки. Kaзват, че се пият по три чая на ден: „първият – силен като смъртта, вторият – вкусен като приятелството, и третият – сладък като любовта”. В действителност обаче чайникът е в постоянна употреба.
Близо до Урси, сред пясъчните сахелски дюни, се намират руините на селище, датирано от около X век. Урси у-бееро е може би едно от най-важните археологически открития в Западна Африка. Къщите му са били построени от кал, както се прави в голяма част от Африка и до днес. Без нужната поддръжка обаче този вид архитектура бързо се руши, особено под натиска на силното слънце, пясъчните бури и цикличните тропически дъждове. По ирония на съдбата причината за частичното опазване на това селище през вековете се крие именно в неговото унищожение: когато преди около 1000 години селото е опожарено от похитители, огънят опича глината и така съхранява останки от средновековните къщи: колони, лесно разграничими помещения и кухненски съдове, почти незасегнати от времето и климатичните условия. В непосредствена близост до разкопките има и малък археологически музей, който разказва историята на обекта и района.
|
