GEO 11/2010
Острите планини на Арктика
Слънцето бе в положение на небесната сфера доста след своя зенит, но грееше силно над пистата, необезпокоявано от нито едно облаче. Температурата от 5оС се натрапваше от лекия ветрец. Часът бе малко преди полунощ, датата – в началото на август.
Написаното по-горе перфектно може да пасне за текст от логическа задача в ученическа олимпиада по география. Обичащите силно науката за Земята веднага биха съобразили приблизителното местоположение на описаното място – далеч „над” Северната полярна окръжност, тъй като явлението определено са белите нощи през летните месеци.
Самолетът току-що бе изгасил двигателите си. Все още неразсънен слизах надолу по стълбите към пистата. След няколко минути прибрах багажа си и напълно се осъзнах. Бях в главния град на Свалбард – Лонгийър. Селище, което спорадично се е набивало в погледа ми от ъгъла на различни карти. Локация, струваща ми се немислима за достигане. Да, но ето че вече крачех по главната улица в търсене на евтин и читав хотел.
Дали е интересно мястото, след като малцина са чували за него? Достъпна дестинация ли е? Какво ли пък толкова си струва да се види?
Наричан още Шпицберген, арктическият архипелаг е разположен в Северния ледовит океан (само архипелагът на Франц-Йосифова земя е разположен пò на север сред европейските арктически територии). Площта му е 61 022 км2, т.е малко повече от половин България. Част е от територията на Кралство Норвегия от 1925 г., когато вследствие на Договора за Шпицберген (1920 г.) Короната официално обявява суверенитета си над островите. Част е и от икономическото и научно „пространство” на Руската федерация, явяваща се пряк юридически наследник на СССР.
Всъщност само руснаците се възползват пълноценно от правата си по международния договор сред подписалите страни. Някои от тях твърдят, че оттеглянето на съветските претенции към островите е част от задкулисна сделка, уреждаща признаването от страна на норвежкия кралски двор на болшевишката власт и детронирането на Романови. Любопитно е, че Царство България също е ратифицирало документа на 20 октомври 1925 г., но уви...
Шпицберген е убежище за редица растителни и животински видове, дом за множество ендемити, на които успях да се любувам с очите си и да ги заснема. Висшите растения са над 160 вида, а над 65% от територията и 85% от прилежащата акватория са под защитен режим. Целият архипелаг може да се оприличи на съвременен научноизследователски център. В ход са норвежки, руски, полски и китайски научни програми.
Тук е най-голямата генетична банка за семена на културните растения в света – обект с огромно значение
за човешкото бъдеще. Седалище е и на Международния арктически университет. Притегателен център е за десетки хиляди чуждестранни туристи годишно. И това не е защото най-високият връх е с името Нютон (1713 м), а благодарение на модерното международно летище в главния град и пълната обезпеченост с първокласно и сигурно обслужване и инфраструктура, демонстрирани като контраст на суровите природни условия. Бележито място!
Разбира се, най-евтиният и подходящ хотел се оказа бизнес начинание на усмихнато китайско семейство, изявило предприемчивия дух на многолюдния си род в съседство с полярните мечки. Хотелът ни бе като оазис за пътешественици от България насред многозвездните си събратя от световните вериги. Отдалечеността от центъра на иначе не особено крупното селище ни най-малко не деморализира мен и спътника ми. Имахме време за няколко часа почивка. Посещението ми на острова бе част от едномесечната обиколка на Скандинавския полуостров, която осъществихме с моя добър приятел Румен. Неколкодневното пребиваване тук последва опознаването на норвежките фиорди и бе преди достигането на нос Нордкап и лесотундрата на Лапландия.
Както подсказах по-горе, Свалбард е център на скъпоструващ туризъм. И няма как да не е така, предвид същността на взаимоотношенията между човека и природата там. Още няколко века назад във времето, когато първите северноевропейски ловци и риболовци са достигали ледените земи, е започнала война с множество битки. Години по-късно личи, че човекът е успял да вземе надмощие. Природните условия вече не са суровият и лимитиращ фактор за живот и стопанство. Те са ресурс, от който умело се възползва адаптираното общество.
Лонгийър не е голямо селище. Основано е в началото на ХХ век от американския предприемач Джон Лонгийър. От някогашното миньорско поселение с бит на оскъдица и труд в екстремални условия няма много спомени. Градчето (2000 жители) е с нови, модерни жилищни и обществени сгради, подсказващи водещото място на Норвегия в света по висок стандарт на живот. Доста бързо бива обходено „надлъж и нашир” дори в опита да се открие туристическият център. Всяко едно „backpacking” пътуване като нашето изисква солидна предварителна подготовка за маршрути, места на интерес и всевъзможна информация. От опит мога да заявя, че посещението в информационен център за туристи може да ти помогне много или просто да ти изгуби времето. В Лонгийър се случиха и двете. В допълнение разгледах доста удачно уредения краеведчески Музей на Свалбард. Последва доволна разходка край другите бележити места във и около града – лютеранската църква, изоставени въгледобивни съоръжения, магазинчета и поляни с полярна растителност, даващи охолна гощавка на северните елени (Rangifer tarandus). Те са толкова типичен фрагмент от крайградския ландшафт, че очевидно се сториха интересни само нам.
|
