Сао Томе и Принсипи:
Острови на илюзиите
Пясъчни брегове, кокосови палми, водопади и луксозни хотели – една дестинация за отпуска от най-висока класа. Но откакто в близост до крайбрежието бяха открити огромни петролни полета, парите и властта са станали по-важни от гостите и туризма.
Една-единствена следа от стъпки потъва в пясъка – собствената. Оранжево-червени раци щъкат по вулканичния камък, палмови листа фотогенично развяват листа в синевата, зад пяната на вълните проблясва Атлантическият океан: една сцена от ежедневието в рая. И все пак човек е обзет от смътното усещане, че нещо в ежедневието на острова не е наред. Хотелският комплекс като че ли е заспал дълбок сън – насред върховия сезон, при ярко слънце. Празни шезлонги, празни маси, празни стаи, не се вижда нито един гост. Нито в градината, нито до басейна, нито в ресторанта на скалата над морето.
Един градинар с равнодушна рутина подрязва храстите, друг минава с косачката по тревата. Келнери приглаждат гладки покривки, камериерки метат бунгалата, сякаш всеки момент тук, в хотел „Пестана Екуадор” (Pestana Equador ) на остров Ролаш (Rolas) ще пристигнат големи групи туристи. Но никой не идва. Не и тук. Нито пък в останалите разпръснати по острова курорти.
Сао Томе и Принсипи – две точици в Гвинейския залив, където се очакват туристи. Малкото пристигнали пътешественици бързо разбират, че тук чакането е част от ежедневието, също като влагата и тропическата жега. Очакването най-сетне да се случи нещо. В сянката на палмите младежи прекарват деня в дрямка. Край шосето мъже седят като побити, с моторни триони в ръка. В столицата Сао Томе пушещи цигара от цигара шофьори на такси скучаят и често пъти по цял ден не помръдват колата си нито метър. Сякаш всички те са статисти на една пищна сцена, на която от десет години не се играят представления.
Петрол вместо туризъм
Защото причината за чакането се е породила преди десет години. Тогава край бреговете на тропическата островна република е открит петрол. Толкова много, че чуждестранните инвеститори започват да се надяват на големи печалби, а жителите на Сао Томе – да чакат да дойде едно безоблачно бъдеще. Дългове? Никакъв проблем. Нали скоро ще сме богати. При нас 200 години ще текат петрол и мед. Туризъм? Това е твърде банално за спряганата като „черен Бруней” и „втори Кувейт” страна.
Сега вече всичко се върти само около петрола – какви са залежите под морското дъно и как той да се добива из дълбините. Става дума за част от голямата торта, за пари и за власт. През 2003 година се стига дори до седемдневен преврат. Той не успява да стресне енергийните стратези, но разтърсва туристическия бранш. Сега вече се чакат и петролът, и туристите – а няма нито едното, нито другото.
Сао Томе и Принсипи е микроскопична държава. В Африка само Сейшелите, които се намират от другата страна на континента, са държава с по-малка територия. Двата острова, плюс една шепа островчета, имат обща площ от 1001 квадратни километра – това е приблизително територията на Берлин; населението на страната наброява към 160 000. Архипелагът се състои от група загаснали вулкани, които се издигат от океана при самия екватор, на около 200 километра от Нигерия на север и от Габон на изток.
Пико де Сао Томе (Pico de São Tomé) е с 2024 метра надморска височина. Намира се в южната част на острова, в масива на голяма планина, покрита с почти девствена тропическа гора. Това е националният парк „Обо” (Obô), който в голямата си част се опазва добре.
|
