- >
- Пътешествия
- >
- От обратната страна на Земята
GEO 11/2011
От обратната страна на Земята
Долу вдясно. Обикновено така намираме Нова Зеландия върху географските карти на света. От обитаемите земи на планетата тази тясна ивица между Австралия и Антарктида изглежда възможно най-далечното място, до което един европеец може да стигне. Погледнато от нашето полукълбо, Нова Зеландия се пада от обратната страна на Земята. Когато си там, все едно вървиш с главата надолу. А качиш ли се на най-високото място, би трябвало да висиш със страшна сила под глобуса.
Казват, че Окланд е нещо като Сидни за начинаещи. Но това не е правилният поглед. Най-големият град на Нова Зеландия има съвсем друг аромат и очарование, далеч от патоса на австралийската метрополия. Този, който търси някакви прилики и сравнения, особено в нощния живот и забавленията, естествено няма да остане доволен. Окланд обаче е идеалното място като отправна точка за едно отпускащо и лежерно пътешествие из Нова Зеландия, където и търсачите на силни усещания могат да намерят нещо за себе си. На мен поне не ми се наложи да търся дълго. Това, което ми трябваше, се виждаше от прозореца в хотелската стая – Окландската кула. 328 метра висока, известна още и като Скай Тауър, най-високата сграда в Южното полукълбо.
Трябва само да се качиш на върха й, за да си представиш как Земята е нещо като огромен балон, на който ти си се хванал за връвчицата отдолу.
Лифтът в търбуха на кулата те изстрелва до голяма остъклена обсерватория за около 40 секунди. Има и още по-високо място, до което се стига с друг асансьор. След което просто можеш да излезеш и да се поразходиш навън по перваза.
Скайуок, както го наричат в Окланд, е спорт. Или поне твърдят, че е спорт. Представлява обикаляне на кулата от външната страна по железен корниз, широк около метър и двайсет на височина от 192 метра. Преди да излезеш отвън те обличат в специален гащеризон, снабден с колани и халки, към които са прикрепени здрави въжета. Те трябва да спасят живота ти, ако случайно се хързулнеш, или да спестят неприятностите на персонала, ако ти хрумне да се самоубиеш по този забележителен начин.
Скайуок изглежда като леко философско занимание в сравнение с другия екстремен спорт, който предлагат на върха на Окландската кула – скайджъмп. Наричат го така, защото повече прилича на скок с парашут вместо бънджи, каквото е всъщност.
В Нова Зеландия се скача много и от всевъзможни места – мостове, виадукти, кранове. Въобще бънджито си е съвсем рутинно занимание. Скай Тауър обаче е най-високото възможно място, от което можеш да се хвърлиш с главата надолу. И то не само от обратната страна на Земята. Платформата за бънджи скокове в Окландската кула с гордост се рекламира като най-високото съоръжение в целия свят. Вероятно това е и причината Скай Тауър да събира толкова много туристи.
След нея второто най-посещавано място в Нова Зеландия е Роторуа – районът с най-силна геотермална активност на планетата. Около това градче в северната част на страната е пълно с горещи извори, езера с бълбукаща кал, гейзери и скални цепнатини, от които фучи пара. Заради сярата наоколо мирише на развалени яйца и както се шегуват местните, всеки ден можеш да ядеш фасул на воля, без никой да подуши.
Цялата пара и дим се разстилат на големи облаци, които едва-едва пълзят над Роторуа. Може би точно заради този ефект маорите наричат родината си Аотеароа – Земята на дългия бял облак.
Макар да звучи романтично, точно на това място подобно преживявяне е невъзможно. Не само защото вони адски, но е и твърде нагъчкано с японски туристи.
Подобни места като езерата в Роторуа и кулата в Окланд, където тълпите едвам се разминават, въобще не са типични за Нова Зеландия.
Освен че е отдалечена от останалия свят, тази страна не е и много населена. Според една весела статистика тук живеят само 4 милиона души, на които се падат 40 милиона овце и най-много книжарници в света на глава от населението.
Към куриозните факти трябва да се добави и този, че в Нова Зеландия има повече шотландски оркестри с гайди, отколкото в самата Шотландия! Последната подробност вероятно се дължи на засиленото шотландско присъствие в най-южната част на страната.
Автор Георги Милков
Най-нови галерии






