Пътуване до Тромсьо
В началото на ХХ век моряците възприемали Тромсьо като селище мираж в свят от скали, лед и вода. Но градът е много по-приятен за живеене, отколкото може да се очаква в ледената пустиня, установява Дирк Леман. Авторът разказва за своето посещение в този град северно от Полярния кръг.
Малко преди полунощ е. Отряд рокери на „Ангелите на ада” влиза в бар „Перез”: двама дебелаци, шишкава жена и блондинка с дълбоко деколте и ботуши на висок и тънък ток. За миг заведението утихва, сякаш посетителите се питат как тези четиримата са дошли дотук. Да не би и за моторите „Харли Дейвидсън” да има гуми с шипове? И как се ходи из снега с такива обувки? След това четиримата се смесват с тълпата и животът в бара продължава. Кръчмарят приема с навъсен вид следващата поръчка, а диджеят се старае музиката да е възможно по-оглушителна.
Застанал съм до Матилда, която въодушевено разказва за своя лагер сред природата в северната част на града. Туроператорът „Lyngsfjord Adventure" започвал от там своите пътешествия със снегомобили и с теглени от кучешки впрягове шейни. Имало и lavvos. Казвайки това, тя рисува с пръсти кавички във въздуха. Това значи, че не става дума за традиционните палатки, а за постройки с дървен под вместо с традиционната настилка от съчки. Седи се на пейки вместо върху кожи, а вечер може да се натоплиш в hot tub – буре с гореща вода – под звездното небе. Матилда прелиства папка със снимки. Червендалести мъже скачат в една река, чиито брегове са покрити с дебел сняг.
Многобройни туристически агенции, например „Lyngsfjord Adventure”, организират пътувания в околностите на Тромсьо – те са превърнали близките фиорди и планини в места за развлечение на туристи.
Тъй като исках да направя някакво пътуване, се обадих на няколко любители на приключения. Телефонният разговор обикновено протичаше по следния начин:
Другият: „Ти си в Тромсьо?” Аз: „Да”. Другият: „Тогава ще дойда в града, ще донеса информация, ще разгледаш всичко и ще прецениш какво те интересува.” Аз: „Къде ще се срещнем?” Другият: „Вечерта ще бъда в „Перез”. Аз: „Добре”.
При следващия разговор казвах, че вече имам уговорена среща в „Перез”. Другият: „Няма проблем, да се видим по-късно. 21.00 ч. добре ли е?” Аз: „Добре е.” Така барът стана моят офис.
Париж на Севера?
Внезапно кръчмарят изскача иззад тезгяха, изтичва пред вратата и започва да крещи на двама от „Ангелите на ада”. Единият от двамата скастрени се наежва. За миг изглежда, че кръчмарят ще бъде изяден с дрехите. После „ангелът” загасва изпушената наполовина цигара в пепелник, взема чашата си и се връща в бара. По-късно научавам, че в Норвегия не е позволено напитките да се изнасят извън заведението. И тъй като пък не е позволено да се пуши вътре, посетителят трябва да избере: алкохол или никотин. Става по-студено, завалява сух сняг, наподобяваш дървени трици.
Тромсьо се намира северно от Полярния кръг. През зимата никога не става много студено, но в т.нар. „Париж на Севера” има удивително много сняг. Наричат града така не защото жителите му страдат от мания за величие; това наименование свидетелства за изумлението на моряците, които в началото на ХХ век дошли в Тромсьо – те видели град с катедрала, магазини и красиви жени. Той им се сторил като мираж в един свят от скали, лед и вода.
И в още едно отношение Трьомсо е много по-приятен за живеене, отколкото се опасявах: тъй като зимното слънце успява да се покаже над околните планини едва в средата на февруари, смятах, че ще бъде тъмно през целия ден. Но снегът отразява по великолепен начин светлината. Удивително светло е, докато опознавам местните забележителности: най-северната катедрала в света, най-северната пивоварна. „И най-северния нощен живот”, както каза Кнут Хансволд, човекът от туристическата агенция, когото попитах какво може да се прави в района през зимата.
Малко след полунощ в „Перез”. „Ето така се карат ски при нас”, казва Рут. Тя работи за хотел „Lyngen-Lodge”, който се намира в насечена планина до един фиорд. „Ще дойдете до планината с лодка, ще се изкачите до върха и ще се спуснете по девствен прахообразен сняг.” На тезгяха са сложени снимки на самотни скиори на фона на огромен планински масив. „Някои хора пътуват чак до Канада, за да преживеят такова нещо”. Поглеждам през прозореца на бара. Нежна зеленикава светлина танцува в нощта. Полярното сияние. Един голям термометър показва минус 4,2 градуса по Целзий. Диджеят пуска „Heart of Gold” на Нийл Янг. Яко.
|
