Пико Дуарте - върхът на Карибите
Преди 27 години изследвахме най-големия от Антилските острови – Куба. Неотдавна стъпих и на втория от тях – Еспаньола, разделен между Хаити и Доминиканската република. Тази първа в Америка европейска колония беше отдавна в мечтите ми – със старините, с разкошната си природа и, преди всичко, с Пико Дуарте – върхът на Карибите.
Една конференция, наречена „Парламентаристи за глобално действие”, ни доведе с колежката Надка Балева в най-стария европейски град в двете Америки. Колумб стъпва на острова през 1492 г. и не след дълго местните жители таино с почуда виждат да се строят каменни къщи, да се прокарват първите павирани улици, да се издигат много други първи и непознати за тях неща. Те посрещат добре нашествениците, но бързо се стопяват и измират – едра шарка, робски труд, всичко това бързо ги довършва и на тяхно място белите докарват африканци.
Санто Доминго, двумилионната столица на Доминиканската република, се е простряла край океана с едни от най-хубавите плажове на света. Шумните й булеварди са като навсякъде, но старият колониален град зад високи стени през 1990 г. беше обявен за част от световното културно наследство. Че как иначе – сградите са от началото на XVI век. Но и новият град си го бива в културно отношение – музеи, катедрали и 11 университета. Автономният университет на Санто Доминго е първият в Новия свят – основан е през 1538 г.
Не можеш всичко да видиш за няколко дни, но винаги има сгради „must” – които не трябва да пропуснеш. Качих се на Форталеса Осама – най-старата европейска крепост в Америките. Още стои катедралата Санта Мария де Менор (пак първа в Америка), както и Алкасар де Колон, откъдето вицекралят Дон Диего (синът на Колумб) управлявал острова. Запазени са дворецът на генерал-губернатора и дворецът на Кралските аудиенции – всички от началото на XVI век. През 1996 г. в тях са чествали 500 години откак братът на Колумб основава града. Оттук тръгват завоевателите на Новия свят – Понсе де Леон в Пуерто Рико, Кортес в Мексико, оттук тръгва и Балбоа, за да стане първият европеец, зърнал Тихия океан. Таиносите не са участвали в честването – за последния от 400-те хиляди жители на острова е споменато през 1864 г.
|
